Саймън Грийн - Светът на мъглите

Ето защо настоявам да оставите Въртю на мира. Ако той е нарушил закона, нека накрая законът го осъди. Междувременно нуждая се от вае тук. Космодрумът се разпада, както изглежда; а с останалата част от съветниците — тези, които не са мъртви или са на разположение, трябва да оправим цялата тази бъркотия. Ето защо положих толкова усилия да ви предпазя от затвора, след като се справихте с Тейлър и Блекджак. Но ако продължавате да преследвате Въртю в същия дух, няма да мога да направя нищо за вас. Въртю може да е ловък и хитър като лисугер, ала полага големи старания да го прикрива. Освен това той има дузина приятели на най-високи места. Извънредно влиятелни, които понастоящем се опитват да превърнат живота ми в ад. Ако пристъпите позволените граници, изследовател, ще се наложи да сложа пранги на ръцете и краката ви. И така, или ще продължите да държите на своето, или ще оттегля протекциите си и ще ви оставя сама в устата на вълка. Ясно ли ви е?

— Напълно, директоре. Вече съм стигнала до това заключение и изпълнявам заръката ви: Въртю може да почака. Съгласно моите инструкции и вашите разпореждания градската стража е запечатала Пристанището на мъглите. Никой не може да влиза и да излиза, докато тази напаст не бъде поставена под контрол. Карантината ограничава разпространението на болката и смъртта. Оцелелите жертви са изолирани и медицинският персонал на космодрума работи денонощно, за да установява връзка помежду ни. Сега, моля ви, седнете, директоре, и се постарайте гласът ви да спадне с една октава. Не обичам да ми се крещи.

Стийл се облещи и с вдървена и укорителна физиономия се тръсна на стола зад бюрото си вкиснат. Навън персоналът работеше трескаво, но от дебелите феробетонни прозорци на кабинета му не се долавяше шум. Морът върлуваше в Пристанището на мъглите вече почти седмица, но още не бяха установили причините за произхода му, да не говорим за методите на лечението му. Стийл се чудеше как бе дръзнал да повиши тон пред изследователката. Може би все още бе трескав от преумората и продължителната липса на сън. Любезно подкани Топаз да се настани насреща му и тя се отпусна грациозно на един от неудобните столове за посетители. Кабинетът на Стийл бе по-скоро функционален, отколкото комфортен, но Топаз имаше толкова свойски и отпуснат вид, сякаш се бе облегнала в любимия си фотьойл.

Директорът се ококори раздразнено в разхвърляното бюро пред себе си. То бе отрупано с купища папки, повечето от които с надпис „Спешно“. Не си бе направил труда да прегледа и половината от тях. Напоследък новините бяха еднотипни, а и той не можеше да се справи с толкова проблеми и депресията си наведнъж. Логично бе Пристанището на мъглите да претърпи първата си катастрофа и той да се пече на горещия огън. Даркстрьом и Бладхоук се бяха запилели някъде из селищата навън. Доналд Роял се бе впуснал да преследва някакви свои съмнителни цели, а горката Сузане дю Волф, една от първите жертви на непознатата напаст, бе мъртва. Стийл въздъхна с уморени бразди по лицето. Знак колко се бе отчаял — до такава степен, че с удоволствие би се срещнал отново дори с Бладхоук, ако той и Даркстрьом можеха да снемат поне част от товара му.

— Директоре, какви са последните новини?

Стийл изчака за отговор командния си монитор и се взря в резултатите.

— По-лоши от всякога. Триста четиридесет и седем покосени и над две хиляди с прогорени мозъци. Всеки час постъпват нови съкрушителни сведения. И на всичкото отгоре десетина сгради са разрушени или изпепелени на местата, където са открити жертви на напастта.

— Подложени сме на атака.

— Имам свое мнение по въпроса, изследовател. По-рано Империята ни използваше твърде често като опитни мишки за изпробване на нови оръжия, но никога не е прилагала нещо толкова колосално като експеримент. Най-близко до ума е мутантният вирус, с който ни атакуваха преди двадесетина години, ала където и да се разпространява тази напаст, старите ваксини не могат да я укротят. — Той се облегна на креслото и разтърка уморено смъдящите го очи. Твърде много проблеми, малко сън… — Не разбирам смисъла на всичко това, изследовател. Жертвите или са мъртви, или са с прогорени мозъци. Няма имунно средство, няма подобрения. Състоянието на оцелелите варира от аутизъм до кататония, но съзнанието на никои от тях не е достатъчно съхранено, за да откликне на псионично сканиране. Не можем дори да открием как са се заразили с вируса.

— Стражата взема предохранителни мерки, директоре.