Саймън Грийн - Светът на призраците

— Засега не, Капитане. Тъй като самоунищожението е предвидено като крайно средство при безизходни ситуации, специалистите на Империята са вградили и множество защитни системи, които не позволяват намеса, щом устройството бъде включено. Пришълецът е успял да прекъсне отброяването по някакъв начин, но признавам, че не мога да разбера как. Прилагам всички достъпни за мен методи с цел да проникна в съответните системи, обаче прогностичният анализ показва, че това ще ми отнеме значително повече време от тридесетте минути, оставащи до взрива.

— Нали си знаехме, че точно това ще ни каже? — обърна се Сайлънс към Гарвана. — Ти да имаш някакви идеи?

Гарвана се намръщи замислено.

— Знаем ли поне къде е разположена бомбата?

— Е, компютърче?

— Точното й местоположение е информация, защитена с кодове на Сигурността, до които нямам достъп. По логически път стигаме до заключението, че е скрита някъде на трето ниво за постигане на максимален разрушителен ефект.

— Каквото и да правим, най-добре да побързаме — каза Гарвана. — Трябва и да се свържем с Фрост и Диана. Току-виж, в момента вече са се сблъскали с пришълеца и си представят, че имат безкрайно много време да го разиграват.

— Има един начин — проточи Сайлънс. — Нали това не засяга само нас? Не сме сами на планетата, нали така, Гарване? Винаги можем да разчитаме и на Ашраите.

Пришълецът връхлиташе по коридора като вряща приливна вълна, невъзможно огромен и невероятно бърз. Устата му зееше широко, показвайки острите като бръсначи зъби. След секунда вече беше пред Изследователката, тя се метна напред и скочи над приведената към пода глава на съществото, точно върху металните шипове по гърба му. Стъпи непохватно, за да избегне остриетата, но веднага възстанови равновесието си. Завъртя силовия щит в кръг, полето с пращене преряза шиповете. След като си разчисти място, тя заби меча в главата на пришълеца. Острието потъна до половината в неподатливата плът, от дълбокото гърло на гнусната твар се изтръгна пронизителен вой. Заудря глава в стените на коридора, опитваше се да се отърве от болката, но Фрост натискаше меча с две ръце и не позволи да бъде изхвърлена.

Около краката й се разливаше локва от гъста черна кръв, а Изследователката с дивашка усмивка въртеше върха на меча из главата, стремеше се да достигне мозъка. Пришълецът пищеше, непоносимият шум биеше в ушите й, дългото тяло се гърчеше в усилие да махне врага. Фрост налегна дръжката на меча с цялата си сила, успя да го забие още десетина сантиметра навътре. Движеше острието, за да разшири раната, но едновременно с разцепването на тъмната тъкан от кървящата плът изскачаха метални плетеници. Раната зарастваше с невероятна бързина, а металната мрежа беше достатъчно здрава, за да устои на меча. И бавно, сантиметър по сантиметър, мечът излизаше от плътта на пришълеца.

Фрост вдигна ръката си със силовия щит и я стовари като чук. Ръбът на полето мина през тялото като през мъгла, оставяйки след себе си дълъг разрез. Фрост коленичи до забития меч, силовият щит пращеше и искреше, когато удряше с него гърба на съществото. Пришълецът се мяташе лудо, плачливият му глас отекваше болезнено гръмко от стените. Фрост се мъчеше да запази равновесие, докато главата се блъскаше из коридора. По гърба около нея сякаш никнеха шипове, силовият щит бе изтласкан рязко от тялото. Фрост се облегна тежко на меча, но не можеше да го задържи в раната.

След миг в гърба на пришълеца зейна яма и Изследователката пропадна вътре. Потъна до колене още преди да реагира, а невидими за нея мускули започнаха да мачкат краката й. Тя изръмжа от болка, отчаяно сечеше с меча и силовия щит, но плътта на пришълеца продължаваше да я засмуква. Затваряше се около нея като живо море, с пълно равнодушие към усилията й да се освободи, а раните зарастваха толкова бързо, колкото Фрост успяваше да ги нанесе. Опипа с пръсти за мономолекулярния нож, пъхнат в калъф на бедрото й, но той вече бе изчезнал в тялото на пришълеца. Нещо дърпаше ходилата й, смъкваше я надолу, докато се озова заседнала до кръста в плътта на чудовището. Тъмната тъкан се надигаше около нея като приливна вълна.

Изкачилата се в тунела Диана погледна надолу и безпомощно стисна юмруци, когато видя как Изследователката потъва в гърба на пришълеца. Знаеше, че би трябвало да използва времето, дадено й от Фрост, за да избяга. Да я изостави, а тя неизбежно щеше да загине. Но не можеше. Ледена ръка притисна сърцето й, когато плътта на съществото се надигна неумолимо. Ако не направеше нещо веднага, Фрост щеше да умре. Но какво? Тя беше еспер, а не боец. Всичко друго, но не и боец. Оглеждаше се диво и очите й се спряха на масивна ръбеста секция от стената, недалеч от отвора на тунела.