Саймън Грийн - Светът на призраците

Глух тътен, от дупката изригнаха обвити в дим пламъци заедно с разпръснати парчета плът. Фрост се ухили свирепо и задърпа Диана в тръс по коридора, забавяше се само за миг пред всеки широк отвор, за да го изгори с разрушителя. Яростните изблици на енергия осветяваха тунелите, но никъде не съзираше нито следа от пришълеца, а с всеки изстрел времето за презареждане на оръжието се удължаваше.

Фрост спря пред края на коридора, колебливо завъртя глава. Доста поразии направи из базата, но това въобще не й помагаше да възпре врага. Пришълецът би трябвало да ги е открил. Не беше толкова лекомислена да се надява, че са му избягали или е изостанал, значи той кроеше нови клопки с изобретателния си нечовешки ум. Фрост се усмихна. По присъщия й хладнокръвен начин тя се забавляваше с преследването. За пръв път срещаше истинско предизвикателство, имаше първата възможност в живота си да напрегне докрай ума си, за да надхитри чуждия разум. И владееше положението. Докато се движеше заедно с примамката, пришълецът можеше само да ги гони. Беше твърде голям, тромав и тъп, за да направи друго, освен да се влачи след тях. А когато Капитанът и престъпникът унищожат центъра на изкуствената му среда, тя ще се нахвърли срещу противника си и ще го подгони. Рязко се обърна, когато отново чу слаб шепот. Есперката стоеше със затворени очи и трепереше неудържимо.

— Тук е — промълви Диана. — Намери ни.

— Къде? — попита Фрост. — Въобще не го виждам.

— Съвсем наблизо е.

Изследователката се озърташе припряно, напрягаше слуха си да долови пак чудноватите звуци, но нищо не помръдваше в тъмата, тишина цареше в застоялия въздух. Фрост сви вежди, потупваше се по крака с разрушителя. Където и да е този пришълец, би го усетила отдалеч. Нямаше как да ги доближи, без трусовете на пода да ги предупредят. Дори и ако се появи от някой тунел в стените. Някакво предчувствие я накара да извие очи нагоре.

Плоската глава се подаде от огромна дупка в тавана, сякаш червей-великан надничаше от проядена ябълка. Фрост сграбчи Диана и мощно се оттласна настрани, а чудовището се свлече на пода. Всичко наоколо се разтърси от удара. Фрост се превъртя и веднага скочи, пръстите й вече стискаха граната. Зареди, метна я към пришълеца, изправи Диана и я хвърли зад най-близкия ъгъл. Броеше тихо, докато тичаха по страничния коридор, усети напора на прегрятия въздух, последван от мощен рев. Фрост се засмя. Е, не можеше да убие проклетата гадина, но все пак успяваше да й навреди.

Тласкаше есперката пред себе си, възползва се от бягството, за да провери енергийния кристал на разрушителя. Беше почти изтощен, оставаха три, най-много четири изстрела. А подът пак трепереше. Значи пришълецът не изоставаше. Рискува поглед през рамо и изпсува безстрастно. Беше по-близо, отколкото се надяваше, дори ги настигаше. Тази твар се движеше изненадващо пъргаво за огромната си телесна маса. Фрост си позволи мигновена усмивка. Досега все се случваше тя да е преследвач. Да бяга беше съвсем ново преживяване. И то доста ободряващо.

Завиха зад следващия ъгъл и се заковаха на място. Показаният в плана дълъг коридор беше запечатан с плътни паяжини. Фрост вдигна разрушителя. Имаше достатъчно енергия, за да си пробият път, но може би щеше да й се наложи да стреля и по пришълеца. Вдигна рамене и насочи оръжието към паяжината. Лъчът я проби, обгорелите краища почерняха около дупката. Фрост понечи да затича напред, но замря — паяжината бавно се възстанови с елегантна лекота. Пак не можеха да минат, но загубиха един изстрел. Нямаше смисъл да хаби енергийния кристал за втори опит. Бързо плъзна поглед из коридора. Тук стените и таванът също бяха надупчени — още резултати от усърдието на пришълеца. Фрост се врътна към есперката, която се озърташе назад със зейнали очи, устните й потрепваха.

— Еспер, ще трябва да се бием. По-точно аз ще свърша това. Няма с какво да ми помогнеш, само може да пострадаш, ако се мотаеш из краката ми. Затова искам да продължиш сама. Избери си някой от тунелите. Все водят нанякъде. Ако се пъхнеш в по-тясна дупка, пришълецът няма да те преследва. Аз трябва да остана тук и да му отвличам вниманието, докато Капитанът и Гарвана приключат тяхната част от работата.

— Сама не можете да направите нищо на това същество — възкликна Диана. — Оръжието ви не го нарани, а гранатите само го забавиха. Ако останете тук, ще умрете. Елате с мен. Ще прикрия и двете ни с невидимост, ще се отървем от пришълеца из тунелите.