Саймън Грийн - Светът на призраците

Тя не обмисли хрумването си, защото знаеше, че ще се разколебае. Първо трябваше да отвлече вниманието на пришълеца. Смъкна психическата си защита и отхвърли невидимостта си като воал, от който вече нямаше нужда. Огромната глава на чудовището незабавно се извъртя към нея — сляпо, но уверено. Искаше да я хване и вече знаеше къде е. Фрост още потъваше в гърба му, само че по-бавно, сякаш пришълецът нямаше време да се занимава с нея. Вече я бе заловил, сега искаше есперката. Мощното тяло запълзя напред, късите крайници се оттласкваха от стените и оставяха вдлъбнатини в стоманата. Диана плясна гривната на лявата си ръка, силовият щит се появи. Пришълецът вдигна високо глава, търсеше я. Диана се протегна от отвора на тунела, висеше рисковано само на една ръка. Удари с енергийното поле по секцията от стената. Трептящата светлина на щита се заби в опорите и секцията се заклати, крепена само от едно метално въже. Диана се изпъна в цял ръст, вече висеше над коридора. Уродливата глава се надигна към нея, беше на броени сантиметри. Девойката стисна зъби, протегна ръка и преряза последното въже. Секцията се откъсна от стената, стовари се върху главата на пришълеца и я притисна към пода.

Диана скочи върху широкия гръб, внимаваше да застане близо до Изследователката. Започна да сече странната плът с ръба на полето, след малко Фрост освободи ръцете си и с общи усилия постепенно се измъкваше. Пришълецът се мяташе бясно, не можеше да намери опора, за да махне от главата си тежестта на секцията. Изследователката най-после се добра до мономолекулярния си нож, с помощта на Диана се освободи и двете побързаха да скочат от гърба на пришълеца, опръскани с кръв от глава до пети.

— Как мислите, този товар дали ще го задържи? — кресна Диана, за да я чуе Фрост през ужасния вой.

— Никакъв шанс! — с вик отвърна Изследователката. — Да се махаме!

Побягнаха по коридора. Зад тях тежък трясък ги извести, че чудовището се е отървало от секцията. Диана се опита да тича по-бързо, но вече нямаше сили. Крепяха я само отчаянието и притокът на адреналин в кръвта. А Фрост препускаше до нея без никакво усилие, дишаше нормално въпреки всичко, което понесе. Диана се сети, че сигурно лесно би се изплъзнала на пришълеца, но предпочиташе да бяга до нея. Изведнъж погледите им се срещнаха.

— Не беше длъжна да ме спасяваш — рязко изрече Изследователката. — Можеше да се скриеш.

— Знам.

— Тогава защо го направи? Защо рискува своя живот, за да спасиш моя?

— Защото имахте нужда от мен — каза Диана. — Сега мълчете и тичайте.

— Ами невидимостта? Дали не може…

— Не. Сега съзнанието на пришълеца е вкопчено в мен.

Тя погледна през рамо. Дългото масивно тяло запълваше коридора зад тях по-бързо, отколкото бягаха, отколкото можеха да бягат. Диана пак се обърна към Фрост.

— Не питайте. Не е нужно да знаете. Просто тичайте.

Изведнъж гласът на Сайлънс замърмори през комуникационните им присадки:

— Изследовател, еспер, ние унищожихме центъра на паяжината. Сега пришълецът е напълно изолиран от системите на базата. Вие открихте ли го?

— О, да — отговори Фрост. — Знаем точно къде се намира.

— Добре. Можете ли да го насочите към мен и Гарвана? Хрумна ни една идея.

Планът на трето ниво светна за миг пред очите на Фрост и Диана, показа им откъде да минат. Диана мислеше усилено. Не беше далеч. Току-виж, успеят. Озърна се към Фрост и кимна.

— Можем да стигнем при вас след четири минути — спокойно съобщи Изследователката.

— Нека да са три — настоя Сайлънс. — Обстоятелствата доста ни припират. Доведете пришълеца тук и ще обсъдим какво да правим после. Край.

— Капитанът е измислил план — задъха се Диана.

— Да. Интересно, не ни обясни какво е подготвил. Вероятно защото знае, че въобще няма да ни хареса. — Тя погледна Диана. — Можеш ли да издържиш ощи три минути с това темпо?

— Млъквайте и тичайте — отсече есперката.

— Ти сигурен ли си, че искаш това от мен? — попита Гарвана. — Повикам ли Ашраите, няма връщане назад. Не ми се вярва, че разбираш колко те мразят.

— Ще намразят пришълеца още повече — убеждаваше го Сайлънс. — Тази твар и останалата пасмина застрашават съществуването на цялата планета. Те не само ще унищожат гората, ами ще я преобразуват в нещо, което Ашраите няма и да познаят. А щом зависят от гората за това, което е останало от живота им, значи имат сериозен интерес да се съюзят с нас срещу пришълеца.

— Много логично, Капитане — промълви Гарвана. — Надявам се и Ашраите да са склонни към логични умозаключения.