Саймън Грийн - Светът на призраците

— Гарване, предполагам, че чу това. Нещо да кажеш?

— Само едно — отсега нататък трябва да напредваме още по-предпазливо. Почти стигнахме до целта и не ми се вярва пришълецът да е оставил центъра на системата си без защита. Непременно има средства за отблъскване на атака, както и капани.

— Наистина ми липсваше твоето слънчево настроение, Гарване. Винаги очакваш най-лошото, нали?

— Да, Капитане. И обикновено съм прав.

Сайлънс прихна.

— Добре де, след няколко минути ще стигнем до центъра. Ако приемем, че някак си си пробием път през защитата, имаш ли идея какво ще правим там?

— Всъщност нямам. Няколко от твоите гранати, съчетани с насочена психобуря от моя страна, вероятно ще са достатъчни да съсипем каквото е сглобил пришълецът. Но няма как да се уверим в това, преди да отидем там.

— А няма ли да ми дръпнеш една реч колко неправилно е, че замислям унищожението на цяла нова раса? Доколкото си спомням, беше доста красноречив, когато се отнасяше до Ашраите.

— Онова беше друго. Ашраите имаха желание да постигнем някаква форма на съвместно съществуване. А за този вид разум е невъзможно. Самият му живот зависи от пълното преобразяване и контрол върху околната среда. И е не по-малка заплаха за този свят и Ашраите, отколкото за Империята.

— Ще ми се да не приказваш за Ашраите по този начин — все едно са живи. Те са изтребени, няма ги. Аз ги унищожих до последния. Гарване, твърде дълго си живял в самота.

В погледа на Гарвана имаше почти неприкрито съжаление.

— Ашраите не са изчезнали. Никога не си разбирал връзката между тях и металната гора. Тук съм от десет години и едва сега започвам да проумявам какво унищожихме. Ашраите бяха цяла раса от еспери, имаха достъп до пси-феномени, които трудно бихме доловили, камо ли разбрали. Сражаваха се като равни с Империята при цялото й превъзходство в технологиите. И въпреки че ти изгори планетата, те още са тук. Телата им може и да са мъртви, но душите им витаят сред дърветата. Ако така ще ти е по-лесно да приемеш истината, наречи го огромно живо поле от пси-енергия и явления, чиято основа е металната гора. Докато тя съществува, Ашраите също са тук. Те не забравят и не прощават. Бяха много особени, Джон. Ти така и не разбра какво извърши в този свят.

— О, не, Шон. Знам какво извърших.

Гарвана изведнъж спря и махна на Сайлънс да не продължава напред. Останаха неподвижни в малкото осветено пространство, а Гарвана се мръщеше неуверено, опипваше наоколо със своя есп. Накрая поклати глава и подкани Сайлънс да тръгват, но гримасата не изчезна от лицето му. Капитанът вдигна разрушителя, вглеждаше се ядно във всяка потрепваща сянка. С всеки миг усещаше нарастващия натиск на безбройните невидими очи, но нищо не им се противопоставяше със сила.

Коридорът рязко се разшири в една от доскорошните главни компютърни зали. Гарвана и Сайлънс отново спряха, запленени от разкрилата се гледка. Машините се бяха пръснали от неудържимо вътрешно налягане и сякаш разцъфнали в дразнещи окото полуживи устройства, свързани от дълги лъскави нишки човешка нервна тъкан. Неспирно, едва достъпно за слуха мърморене се носеше из въздуха, докато тези странни творения упорито се трудеха с незнайна цел. Сайлънс бавно огледа залата, не си позволяваше да отстъпи пред нетърпението, нито пред погнусата. Гарвана пристъпваше крачка по крачка с беизразно лице, само в очите му се четеше разбирането, постигнато със странната му дарба.

— Това е сърцето на всичко, центърът на паяжината — тихо каза той. — Чрез него пришълецът контролира всяко кътче от базата. Тук са неговите очи и уши, мозък и памет. Унищожим ли го, пришълецът ще бъде откъснат от изкуствената си среда. Системите на базата ще се разпаднат, а той ще остане сам и уязвим.

— Ако е толкова просто, защо гледаш толкова нещастно? — попита Сайлънс.

— Твърде лесно е. Твърде лесно проникнахме тук и твърде лесно ще го унищожим. Нещо пропускаме. Би трябвало много подробно да изследваме тези системи, преди да направим каквото и да е.

— Гарване, нямаме време. В момента пришълецът не е тук, но може да се върне, когато му хрумне. Длъжни сме да унищожим центъра, щом имаме възможността. Чуй ме — не е задължително този пришълец да е гениален само защото е умен и могъщ. Колкото по-силен е един организъм, толкова по-рядко му се налага да обмисля старателно действията си. Прилага онова, което му е вършило работа преди, и очаква така да бъде винаги. И понеже никой не го е побеждавал, той си въобразява, че е непобедим. Но всеки си има слабо място, сега ние открихме едно и у пришълеца. Остави ме да поработя. Ако искаш да направиш нещо полезно, пази коридора. Имам намерение да заредя тук гранати, после ще се разкараме, преди пришълецът да ни връхлети, когато надуши какво сме намислили.