Саймън Грийн - Светът на призраците

Оказаха се десет, бутаха се по края на светлинния кръг от лампата, сякаш не искаха да изоставят уюта на сенките. „Десет, каза си Диана. Не е чак толкова зле. С толкова можем да се справим.“ И като отговор на мислите й се появиха още фигури, излизаха от стените, все едно прекрачваха в мъгла, а не през стомана. Изследователката се озъби.

— Как го правят? Стените са твърди, нали проверих.

— Стените също вече са част от системата на пришълеца — тихо отвърна Диана. — И те са чужди. Както всичко в базата. Цялата структура се е превърнала в единен организъм и пришълецът е неговият ум и сърце.

Фрост изпръхтя.

— Тогава каква роля е поверил на тези гадости?

— Антитела. Ние сме натрапници, инфекция в организма. Затова тези твари ще ни премахнат.

— Тоест само ще се опитат — невъзмутимо я поправи Фрост. — Добре де, много са, но даже нямат оръжие. Еспер, да не се отчайваме. Ще ни стигнат силите.

— Значи не разбирате. Те са антитела. Пришълецът може да създаде толкова, колкото са му необходими, ще възстановява и повредените. Може да направи десет, сто, хиляда. Достатъчно, за да ни смаже. Изследователко, дори вие не можете да устоите на хиляда. Те не са хора. Вече не са. Те не мислят, не усещат, не изпитват болка. Те просто ще прииждат, докато най-сетне умрем. Тогава пришълецът ще ни преработи, за да изпълняваме някаква полезна за него функция. Ако имаме късмет, няма да научим точно каква.

— Казах ти, еспер, твърде много мислиш. Нищо не е свършено, докато не свърши. Щом антителата са толкова многобройни, повечето ще се блъскат и ще си пречат. Само трябва да отбиваме атаките, докато Капитанът и престъпникът стигнат до ядрото на системата. Или пък пришълецът ще загуби търпение и ще дойде сам да се разправи с нас. — Тя се усмихна неприятно на уродливите фигури пред себе си и размаха меча. — Хайде, нищожни кучи синове, да започваме.

Капитан Сайлънс и Гарвана бързо напредваха през деформираните коридори към тъмното сърце на Тринадесета база. Дълго единствената светлина наоколо падаше от реещата се над главите им лампа, но след време в далечината започнаха да се появяват странни сияния и проблясъци, същински мигащи и дебнещи очи. В черните сенки нещо се местеше и шаваше, понякога живо, понякога — не. Сайлънс се вглеждаше внимателно, но се стараеше да не забелязва подробностите. Неясните очертания тревожеха най-първичните пластове на съзнанието му. Самата идея, че светът на неодушевената материя би могъл да се домогне до разум и цел, подкопаваше вярата му в устройството на Вселената.

А Гарвана изглежда не се разстройваше от неприятните гледки. Но нали преди беше Изследовател. Хората от тази професия не позволяват нищо да наруши спокойствието им. Сайлънс се озърташе с ярост в очите си, от стискането на оръжието кокалчетата на юмрука му побеляха. Доверяваше се на псионната невидимост, излъчвана от Гарвана, но всички негови инстинкти се противяха на идеята, че сами се пъхат при пришълеца. Той решително си наложи да не обръща внимание на опасенията си, вместо това още повече внимаваше къде стъпва. Дебели стоманени въжета се виеха лениво по пода, същински унесени змии, омотаващи се една в друга с бавни движения. Капеше черно масло. По изпотените стени сребърни вени се издуваха в неравномерен, забързан пулс. Сайлънс се обърна към Гарвана, подразнен от неговото неизменно спокойствие.

— Ти сигурен ли си, че тази твоя невидимост ще ни свърши работа?

— Напълно, Капитане. Иначе отдавна щяхме да сме трупове. Имай ми доверие. Ще те заведа до мястото.

Сайлънс подсмръкна.

— Один, още ли слушаш?

— Да, Капитане. В аудиовръзката няма смущения.

— Покажи ми плана на трето ниво.

Светещите символи и линии изплуваха във въздуха пред очите му. Сайлънс провери къде се намират и се ухили свирепо. Бяха много по-близо до центъра на паяжината, отколкото си представяше.

— Один, случайно да си преразгледал решението си да не ни пускаш в катера?

— Не, Капитане. По този въпрос в мен са заложени недвусмислени инструкции на Сигурността. Но, разбира се, ще ви осигурявам цялата информация, която ми е достъпна.

— А измъкна ли още нещо полезно от компютрите на базата?

— Засега не, Капитане, обаче има още няколко сектора, блокирани с кодове на Сигурността, до които нямам достъп.

— Добре, махни плана.

Светещата карта изчезна.

— Компютър, поддържай връзка. Осведомявай ме за всяка промяна в положението.

— Естествено, Капитане.