Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена

Здесь есть возможность читать онлайн «Одри Нифнегър - Пътешественикът във времето и неговата жена» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Фантастика и фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пътешественикът във времето и неговата жена: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пътешественикът във времето и неговата жена»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Когато Хенри се запознава с Клер, той е на двайсет и осем, а тя на двайсет. Той е библиотекар, а тя красива студентка и бъдеща художничка. Хенри никога преди не се е срещал с Клер; Клер познава Хенри от шестгодишна. Невъзможно, но е вярно, защото Хенри пътува във времето без самият той да го иска и да го търси. Много са нещата, които среща в обърканите си минало и бъдеще, но най-вече — любовта и Клер, която винаги го чака.
Силен дебют и омагьосваща история за съдбата и вярата в силата на любовта — „Пътешественикът във времето и неговата жена“ е предопределена да плени читателите, както двамата герои са пленени в този невъзможен романтичен капан.

Пътешественикът във времето и неговата жена — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пътешественикът във времето и неговата жена», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Вече си ме срещнал.

— Да. Щях да спра.

Поглеждам Клер, която почти не се вижда в здрача в колата.

— Би било забавно — отбелязва тя. — Аз щях да имам спомени, каквито ти никога няма да имаш. Все едно щях да бъда с човек, който страда от амнезия. Имам такова чувство още откакто сме дошли тук.

Смея се.

— В бъдещето можеш да гледаш как се появявам бавно във всеки спомен, докато не ги събера всичките.

Клер се усмихва.

— Вероятно. — Завива по кръглата алея пред къщата. — У дома, колко е хубаво отново да си у дома.

По-късно, след като вече сме се качили горе в отделните си стаи, а аз съм си облякъл пижамата, измил съм си зъбите, промъкнал съм се в стаята на Клер и този път съм се сетил да заключа вратата, след като двамата сме се стоплили в тясното й легло, тя прошепва:

— Не бих искала да го пропускаш.

— Да пропускам какво?

— Всички неща, които се случиха. Когато бях малка. Досега са станали само половината от тях, защото теб още те няма там. Щом ти се случат, тогава вече ще е истинско.

— Потеглям натам.

Прокарвам длан по корема й, между краката й. Клер пищи.

— Шшт!

— Ръката ти е ледена.

— Извинявай.

Любим се внимателно, тихо. Когато накрая свършвам, е толкова силно, че получавам ужасно главоболие и за миг се притеснявам, че ще изчезна, но това не се случва. Продължавам да лежа в прегръдката на Клер, замаян от болката. Клер похърква тихо, като животинче, а на мен ми се струва, че в главата ми рият булдозери. Искам си моето легло в моята си гарсониера. Колко хубаво е у дома. Няма друго място като дома. Отведете ме у дома, селски пътища. Домът е там, където е сърцето. Но сърцето ми е тук. Значи би трябвало да съм си като у дома. Клер въздъхва, обръща глава и притихва. Ей, скъпа, аз съм си у дома. У дома съм си.

Клер : Сутринта е ясна и студена. Закусихме. Натоварихме багажа в колата. Марк и Шарън вече са тръгнали с татко към летището в Каламазу. Хенри е в коридора, сбогува се с Алиша, а аз изтичвам горе в стаята на мама.

— О, толкова късно ли е станало? — пита тя, когато ме вижда с якето и ботушите. — Мислех, че ще останете за обяд.

Мама седи на писалището си, което както винаги е отрупано с листове хартия, запълнени с широкия й разхвърлян почерк.

— Върху какво работиш?

Каквото и да е, цялото е в задраскани думи и заврънкулки. Мама захлупва страницата върху писалището. Много е потайна за писанията си.

— Върху нищо. Това тук е стихотворение за градината под снега. Но не се получава. — Тя се изправя и отива до прозореца. — Странно, стиховете никога не са така красиви, както истинската градина. Поне моите стихове.

Всъщност не мога да кажа нищо, тя никога не ми е давала да чета стиховете й, затова възкликвам:

— Е, градината е красива!

Мама маха с ръка, отхвърляйки комплимента. За нея похвалите не значат нищо, тя не вярва в тях. Само от критиките поруменява, само те привличат вниманието й. Ако сега й кажа нещо пренебрежително, ще го помни цял живот. Настъпва неловко мълчание. Усещам, че мама чака да си тръгна, за да продължи с писането.

— Чао, мамо — казвам й.

Целувам я по хладното лице и бягам.

Хенри : Пътуваме от близо час. Километри наред от двете страни на пътя имаше борове, сега минаваме през равнина, пълна с огради от бодлива тел. От известно време и двамата мълчим. Веднага щом забелязвам тишината, долавям нещо странно в нея, затова казвам:

— Не беше чак толкова лошо.

Гласът ми е прекалено бодър, прекалено силен в малката кола. Клер не отговаря и аз я поглеждам. Тя плаче: докато шофира, по страните й се стичат сълзи, макар тя да се преструва, че не плаче. Никога досега не съм я виждал разплакана и нещо в тези безмълвни стоически сълзи ме дразни.

— Клер. Клер, дали… дали да не спреш за малко?

Без да ме поглежда, тя намалява скоростта, отбива към банкета и спира. Намираме се някъде в Индиана. Небето е синьо, в полето отстрани на пътя има много гарвани. Клер опира чело във волана и си поема задъхано и дълбоко въздух.

— Клер! — казвам аз на тила й. — Клер, извинявай. Нещо обърках ли? Какво се е случило? Аз…

— Не е заради теб — отвръща тя под булото на косата си.

Седим така доста минути.

— Какво има тогава?

Клер клати глава, а аз седя и я гледам. Накрая събирам достатъчно смелост, за да я докосна. Милвам я по косата и през плътните трептящи вълни усещам прешлените по врата и гърба й. Клер се обръща, аз я прегръщам през разделените седалки и сега тя вече започва да плаче неутешимо и да се тресе.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пътешественикът във времето и неговата жена»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пътешественикът във времето и неговата жена» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пътешественикът във времето и неговата жена»

Обсуждение, отзывы о книге «Пътешественикът във времето и неговата жена» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x