Майкъл Смит - Един от нас

Ако бяхте на мое място, щяхте да знаете, че за всички наоколо петелът вкъщи бе жена ми, а аз се явявах само нищо и никакъв навлек, чийто върхови способности в живота се свеждат до правенето на картофена салата. Подхвърляха ми огризки, дребни работици, колкото да ме държат на каишка. Приемах ги. Трябваше, нямаше как. Както вече ви казах, това не е договореност, от която можеш лесно да се откажеш. Но започнах да пропускам колкото се може повече от обществените ангажименти, като оставях Хелена да ходи сама. В началото се цупеше, но после свикна. По това време тя бе навлязла в Живота, беше забравила оня, който беше водила преди това, и дори понякога се питах част от кой неин живот съм аз.

Това превръщаше съществуването ни и Лос Анджелис в място, което повече не можех да обитавам. Това бе най-лошото. Аз обичах Лос Анджелис. Той беше моят дом, нашият дом, а сега виждах, че за мен той представлява каша от балансирана лоялност, плетеница от места, където съм извършил престъпления, при това против волята си. Все едно да гледаш как някакви събарят съблекалнята в Кресота Бийч, тухла по тухла, без никога да са стъпвали вътре.

Исках да се измъкна и затова ми трябваха пари.

Рикардо знаеше някои от тези неща и най-напред пробута Трансвърчуъл на мен. Каза, че за обира му трябват още двама души, а на нас имал доверие. Лесна работа — влизаме, излизаме и делим на три. Казах, че ще помисля, като имах предвид, че ще откажа.

След това Хелена ме помоли. Рикардо ходил отделно при нея и тя втора покана не чакала. Скоро у мен се породи усещането, че ако покажа нежелание да се включа, ако смотаният съпруг на Хелена предпочете да си остане вкъщи, те вероятно щяха да си намерят друг. Това, както и нуждата от пари решиха въпроса. Навих се.

Все още ми е изключително трудно да мисля за този ден. Стана много бързо и аз бях много изплашен. Влязохме вътре и накарахме всички клиенти да легнат на пода, а алармата не се включи. Аз покривах налягалите по пода — внушителният мъжага, който трябваше да вдъхва страх от бога у клиентите, докато Рикардо и Хелена пълнеха книжата в торбите. Струваше ми се, че всичко върви по мед и масло. Всичко беше точно, спокойно и макар да бях маскиран, се опитвах с поглед да предам тези усещания на хората, които бяха най-близо до мен. Просто лежете кротко и не си отваряйте плювалника и всичко ще мине нормално! Никой не иска да убива никого — най-малко аз. В един момент, оставяйки пълната и вземайки празна чанта, Хелена ми намигна и на мен ми се стори, че съзирам неочаквания успех, както при състезание, като завиеш по последната права и видиш, че пред теб се влачи едва-едва само един съперник, а в собствените си крака усещаш прилив на свежи сили.

Изведнъж Рикардо започна да стреля.

Когато се чу първият изстрел, аз се проклех и си помислих, че се е появила охраната или са дошли ченгетата. Тогава видях червено петно върху раменете на жената, която лежеше най-близо до Рикардо и целият изстинах. Хелена, която все още грабеше пари, се обърна, погледна и ръцете й се вкамениха.

Един мъж, който лежеше до далечната стена, изпищя, а Рикардо се завъртя и го застреля като куче.

Веднага разбрах, че работата се скофти твърде много и че двамата с Хелена трябва да изчезваме. Извиках, а Рикардо се обърна към мен. Първият изстрел попадна в рамото ми и ме залепи за стената. Крещейки и размахвайки пистолета си, той тръгна към мен и отново стреля. Почти не го усетих, защото съзнанието ми бе приковано върху Хелена. Тя бе замръзнала на мястото си.

Оказа се, че тя спяла с Рикардо. Рикардо обясни това и нежеланието си да ми даде моята една трета от парите, говореше ни по име, затова свидетелите толкова категорично ни разпознаха. Рикардо може да беше красив и надарен с голяма ланга, но не се отличаваше със забележителен ум.

Все пак той умееше да стреля. Третият изстрел ме уцели право в гърдите, макар да се опитах да пропълзя настрани. А може би и аз самият не съм заслужавал награда за интелигентност — защо Рикардо ще ни предлага да делим на три, след като можеше да предложи на двамата съпрузи половината? Явно още отначало е бил сигурен, че ще се докопа до две трети.

С някакво свое групово чувство клиентите на банката разбраха, че лошите вече не са приятели и че всички уговорки са отпаднали. Лежането на пода при тези обстоятелства вече не бе най-добрият вариант за тях. В последвалото меле Рикардо продължаваше да стреля, а Хелена просто стоеше със зяпнала уста, усещайки, че нейният свят бе експлодирал пред собствените й очи. Тогава за първи и последен път я видях напълно безпомощна. В този момент може дори да съм я съжалил, но имах собствени проблеми. Лазех на четири крака, а кръвта ми бе оплискала всичко наоколо. Опитах се да се насоча към вратата и сигурно нямаше да я достигна, ако един от клиентите не беше ми помогнал. Не е за вярване! Един мъж на около средна възраст, червендалест, приличаше на строителен работник. Аз се олюлявах, подхлъзвайки се в собствената си кръв, а той просто ме хвана за лакътя и ме помъкна със себе си. Знаеше, че съм ранен и ми помогна.