Лоис Бюджолд - Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Да, но не е така за нас, за… — започна той, но замълча колебливо, преди да е довършил.

„Не и за Бараяр.“ Това ли искаше да каже? Или… „не и за мен“?

Вместо това каза друго:

— Не искаш материалът да се похаби, за това ли става въпрос?

— Не става въпрос какво не искам, а какво искам .

— И колко… колко такива яйцеклетки има?

— Четири. Което не гарантира четири живородени деца. Даваш си сметка за това, надявам се. Всъщност не гарантира, че ще се роди дори едно. Но все пак са четири билета за генетичната лотария.

— И откога обмисляш това, хм… тази необичайна оферта? — Все още я гледаше с широко отворени очи. — Когато кацна на станцията, миналата седмица, вече беше ли го решила?

— Не, хрумна ми преди три дни, след като разговарях с доктор Тан. Обсъждахме какво да правим с неизползвания материал, въпрос, който изобщо не си бях задавала. Той предложи да даря безядрените яйцеклетки на клиниката и ако ти не проявиш интерес, вероятно ще направя точно това. Те могат да ги използват. Но после ми хрумна по-добра идея.

Почти не беше спала през онази нощ, развълнувана от хрумването си. А после се беше отказала от безполезните догадки насаме и вместо това бе поканила Оливър на обяд.

— Никога не съм мислил… отдавна съм се отказал от идеята да имам деца — каза той. — Имах кариерата си, имах Арал, имах… онова между трима ни. И то ми беше предостатъчно, за друго не съм си и мечтал.

— Да. Винаги съм смятала, че не ти достига въображение. — Подкрепи се с хапка хрупкаво пиле от салатата. — Да не споменавам, че не ти достига и алчност, при това в най-висша степен.

— Как изобщо бих могъл да се грижа за… — започна той и млъкна по средата на изречението.

— Ще имаш достатъчно време да обмислиш практическите подробности — увери го Корделия. — Просто исках да ти пусна мухата.

Оливър се хвана за главата, уж на шега, но не съвсем.

— И тя да жужи вътре, докато ме побърка? В теб винаги е имало нещо садистично, Корделия.

— Хайде сега и ти, Оливър. Известна агресивност, може би, но чак садизъм. Както вероятно си спомняш.

Оливър едва не се задави със следващата глътка вино, което навярно бе знак, че си спомня. „Добре.“ Но следващите му думи Корделия не очакваше:

— Еверард Пьотър Джоул?

„Леле-мале, вече имена им измисля!“ От друга страна… тя беше измислила имена на своите хипотетични момиченца още преди година. „Бързо го преглътна, да се не надяваш.“ За щастие, налице беше достатъчно време за колебания и за водопада от тревоги, който неминуемо щеше да последва, както Корделия беше научила от собствен опит.

— На Сергияр сме, човече. Не сме вързани от традициите. Можеш да избереш каквито си имена поискаш. Първото си момиче ще кръстя Аурелия Косиган Нейсмит. Всъщност всичките ще се казват Косиган Нейсмит, но „Косиган“ ще е истинско второ име, без тирета или друго. — „Или представки.“ — Само дето не съм сигурна дали ще ми благодарят за избора впоследствие.

— Какво, ъъ… какво мисли за това Майлс? Или клонираният му брат Марк?

— Още не съм им казала. И не възнамерявам, преди да е станало факт. Не е тяхна работа. Е, това може би е прекалено, но решението определено не е тяхно.

— Ти или… или Арал… казвали ли сте на Майлс за нас? Той знае ли? Винаги съм се питал. Тоест, дали знае и ме приема, или просто не знае.

А ужасното държавно погребение, където Оливър и синовете ѝ се бяха видели за последно, определено не беше мястото, където въпросът да бъде повдигнат.

— Ха. Не. Арал държеше да спестим на Майлс тази информация. Аз не бях докрай съгласна с това решение, но трябва да призная, че така беше по-лесно.

Той кимна с облекчение.

Тя задържа погледа си върху него, после добави бавно:

— Арал се гордееше искрено с теб. Надявам се, че знаеш това.

Той затаи дъх и отклони поглед. Преглътна. Кимна отсечено. Вдиша няколко пъти, преди да проясни мислите си.

— Когато започна да ми разказваш за това, реших, че ще ме помолиш да стана кръстник или нещо такова… как беше бетанският термин — съродител?

— Съродителят е същото като родител от правна, а обикновено и от генетична гледна точка, докато кръстникът е по-скоро законен настойник на сирачето, в случай че родителите умрат. Което ме подсеща, че трябва да помисля сериозно върху новото си завещание. За щастие, мога да използвам услугите на най-добрите сергиярски адвокати. Същото важи и за теб, ако решиш да…

— Арал Косиган Джоул?… — измърмори той, сякаш не е чул последното, макар Корделия да беше сигурна, че не е така.