Лоис Бюджолд - Джентълмен Джоул и Червената кралица

Оливър сви устни и се намръщи.

— Арал… би искал да ги подсигури финансово. Най-меко казано.

— Вече отделям настрана щедрата издръжка, която ми се полага като вдовстваща графиня, и ще я насоча изцяло за тази цел. Разполагам със заплатата си на вицекралица, която ще получавам поне още известно време, както и с личните си инвестиции, повечето тук, на Сергияр, а тези доходи са предостатъчни за издръжката на едно разширено домакинство.

— За още известно време? — реагира моментално Джоул, с тревога. Ключовата реплика не му беше убягнала и това не би трябвало да изненадва Корделия.

— Никога не съм възнамерявала да остана на този пост, докато умра във впряга му — меко каза тя. „Както стана с Арал“ — добави наум. — Аз съм бетанка. Вероятно ще доживея до сто и двайсет и дори повече. Посветих на Бараяр достатъчна част от живота си, предостатъчна. Време е… — Допи виното в чашата си и Джоул любезно ѝ наля още. — Казват, че човек не бива да взема големи решения за живота си, нито да внася сериозни промени, докато е в траур. Трябвало да мине поне година след загубата, защото преди това не разсъждаваме трезво. Напълно съм съгласна с това наблюдение, мога да потвърдя правотата му от личен опит, само дето бих увеличила срока на две години.

Джоул кимна мрачно.

— Мисля за това още откакто го погребахме във Воркосиган Сърло. — В онази вечер беше отрязала дългата си до кръста коса, която Арал толкова обичаше, отрязала я бе почти до корените и я бе положила в пламъците на горящия мангал. Защото обичайният кичур, изгарян като приношение, ѝ се бе сторил крайно недостатъчен. Никой от другите опечалени не бе възразил, нито бе повдигнал въпроса. Така и не я пусна да порасне след това, носеше я съвсем къса, почти по момчешки. — Следващия месец ще станат три години. Мисля, че… мисля, че точно това искам, а ако ще го правя, няма смисъл да губя време. Бетанка или не, по-млада не ставам.

— Човек не би ти дал повече от петдесет — каза Джоул. Което я правеше негова връстничка. И думите му не бяха ласкателство, той наистина я виждаше такава. „Бараярци.“

— Само ако е бараярец. Един галактик не би се заблудил. — „Седемдесет и шест“, каза си бавно наум. Звучеше ѝ… невъзможно. Само дето по някое време през последните три години беше спряла да брои годините от раждането си насам, а на обратно — от бъдещата си смърт към настоящия момент. Торба откраднато време, което не расте, а се смалява. Използвай го или го губиш безвъзвратно.

Сервитьорът пристигна със салатите им от ват-пиле с ягоди и панер с различни видове хляб. Това ѝ даде време да събере сили за следващия си ход. Благодарна беше на Оливър, че вместо да ѝ зададе очевидния въпрос защо му казва всичко това, бе приел думите ѝ просто като — а може би не толкова просто — като разговор между приятели. Единият има да сподели нещо важно, а другият е готов да го изслуша с готовност. Отпи малка глътка от виното. После голяма. Остави чашата.

— Не останаха много яйцеклетки, след като сортираха добрите. Моето здраве също пострада през годините. Но би трябвало да са достатъчни за пет-шест момичета.

Джоул се засмя.

— Е, Сергияр има нужда от жени.

— И от мъже. Има и няколко яйцеклетки, които биха могли да се използват като… Ами, един вид като безядрени яйцеклетки. Нямат ядро, но са запазили моята митохондриална ДНК. А именно такива безядрени яйцеклетки се използват като носители при инвитро зачатия с генетичен материал от еднополови партньори.

Джоул спря да дъвче и я зяпна. Сините му очи се разшириха. Имаше остър ум, съобразяваше много бързо и Корделия открай време ценеше високо това му качество.

— Ако решиш… а не е нужно да бързаш, мисли колкото време ти е нужно… мога да ти даря някаква част от тези безядрени яйцеклетки, както и генетичен материал от Арал, и така би могъл да… двамата с Арал бихте могли да имате свои синове, един или повече. Говоря за синове по политически, не по биологични причини. С хикс хромозома от Арал и игрек хромозома от теб момчетата ще са неоспоримо твои от правна гледна точка. Без трижди проклетото смъртоносно Вор пред имената си.

Джоул най-сетне преглътна хапката си с помощта на глътка вино.

— Това… звучи откачено. Направо… свят да ти се завие.

И наистина приличаше на човек, комуто се е завил свят, чак страните му поруменяха. Но пък на него руменината му стоеше добре. Както винаги. Корделия потисна усмивката си.

— На колонията Бета това би било рутинна процедура. Също на Ескобар, на Земята или на която и да било прогресивна планета. — На нормалните планети, както ги наричаше за себе си Корделия. — Или дори на Комар, по дяволите. Този биотехнологичен трик е познат от векове .