Лоис Бюджолд - Джентълмен Джоул и Червената кралица

Вътрешните рани… тях те рядко обсъждаха, вероятно водени от милосърдие и взаимно зачитане на болката. Корделия знаеше, че скръбта на Оливър не е по-малка от нейната, не се подвеждаше от факта, че той я крие по-добре, защото обстоятелствата му го позволяват. Макар че неведнъж, докато събираше смелост за поредната публична церемония, която се налагаше да изтърпи в качеството си на Вдовицата на вицекраля, му бе завиждала за възможността да страда насаме.

Само предишната им близост изглеждаше отнета завинаги, погребана. Бяха като две планети, които се скитат безнадеждно, след като общото им слънце е угаснало. Май беше време да си намерят нов източник на гравитация и светлина.

— Ако това ще е работен обяд, значи някой е пропуснал да ми даде дневния ред.

— Не, не е работен — каза тя, — макар че дневен ред имам. Личен дневен ред, което е и причината да те поканя тук в така наречения ни почивен ден. — Зачуди се как ли е разчел поканата ѝ, довела го тук в удобни цивилни дрехи, които му стояха чудесно, между другото, вместо в обичайната униформа. Джоул имаше тънък усет към детайлите, безценно качество още по времето, когато министър-председателят Воркосиган го беше назначил за свой военен секретар в жежката политическа атмосфера на имперската столица. „Сега сме далече от Ворбар Султана. И толкова по-добре.“

Отпи от водата и се гмурна в темата.

— Чувал ли си нещо за новия репродуктивен център, който открихме в центъра на града?

— Ами… конкретно не съм. Знам, че полагаш неуморни усилия за подобряване на общественото здравеопазване. — Примигна насреща ѝ с най-симпатичния си поглед от типа „не знам за какво говориш, но те слушам внимателно“.

— С помощта на майка ми успях да привлека изключителен екип бетански специалисти по репродуктивна медицина, които подписаха петгодишни договори да обучат сергиярски медтехници в клиниката и да работят с пациенти. Идеята е, че след края на договора им ще имаме достатъчно обучени специалисти, за да открием още няколко дъщерни клиники в по-новите колониални градове. А ако имаме късмет, току-виж сме изкушили неколцина от бетанците да останат.

Джоул, заклет ерген, се усмихна и вдигна рамене.

— Истината е, че съм достатъчно стар и ясно помня времето, когато тази технология беше нова и се приемаше противоречиво на Бараяр. По-младите офицери, които идват при нас, я приемат за нещо нормално, при това не само комарците или момичетата от Женския корпус.

Сервитьорът се появи с виното — леко, добре охладено бяло с плодов аромат, произведено тук, на тяхната планета, да! — и Корделия се подкрепи с една глътка, преди да продължи в атака:

— В този конкретен случай обществената полза се явява и лична. Работата е там, че… Не съм ти казвала за това, а мисля, че и Арал не го е споделял с теб, но в един от трудните периоди на неговото регентство — преди ти да се присъединиш към екипа му — решихме като предпазна мярка да замразим свой генетичен материал. Замразена сперма от него и замразени яйцеклетки от мен. — Случило се бе преди повече от трийсет и пет години.

Стоманено-русите вежди на Оливър се вдигнаха.

— Веднъж той спомена, че след нападението със солтоксин вече не може да има деца.

— По естествен път — да. Нисък брой на сперматозоидите, множество клетъчни увреди, получени на един или друг етап от живота му. Но с новите технологии… Достатъчна е само една добра гамета, въпрос на сортиране.

— Хм.

— По причини, които бяха по-скоро политически, отколкото биологични или технологични, така и не се възползвахме от въпросната тъканна банка. Но в завещанието си Арал изрично е посочил, че след смъртта му собствеността върху пробите преминава изцяло към мен. На път към дома, на връщане от Зимния празник и годишния вицекралски доклад, взех всичко, целия генетичен материал, който бяхме замразили. И го донесох на Сергияр. Именно той беше в криокутията, която пазех като квачка яйцата си.

Оливър изправи гръб, рязко заинтригуван.

— Посмъртни деца на Арал? Възможно ли е?

— Точно с този въпрос се обърнах към бетанските специалисти. И както се оказа, отговорът е „да“.

— Ха! Сега, когато Майлс официално е граф Воркосиган и има свой син, още един син… брат?… Това няма да повдигне въпроси с унаследяването, нали? Ъъ… тези деца ще бъдат ли законни, имам предвид според бараярското право?

Синът ѝ Майлс, съобрази угнетено Корделия, беше само с осем години по-млад от Джоул.

— Всъщност планирам да заобиколя тези законови капани, като зачена само дъщери. Така ще се възползвам от една особеност на бараярските закони за унаследяване, която позволява момичетата да бъдат само и единствено мои. Дори фамилията им ще е моята — пролетарското име Нейсмит. Няма да имат законово основание за претенции нито върху окръг Воркосиган, нито върху семейните имоти. Следователно на свой ред ще бъдат защитени от реципрочни претенции.