Петър Бобев - Опалите на Нефертити

Имаше и друга — за някаква страшна епизоотия, масово измиране на животни вследствие появата на вируси…

Тя прехапа устни. Вируси! Защо пък не? Защо наистина да не е било и тогава същото — пак вирус, само че не по животните, а вирус, унищожил растенията, хранителната база на животните? Останали без храна, гигантските тревопасни гущери загинали, след което изчезнали и хищниците. Защо не?

И сега отново! Четвърти период на смъртта! Както са изчезнали трилобитите, скорпионите и влечугите! Ще си иде и човекът! Вирусът може да се прехвърли и върху морските водорасли, да погуби и живота в океана. Да останат само първичните, безхлорофилни организми, от които след други стотици милиони години ще се развие новият живот. Кой ли ще бъде тогавашният му властелин? Дали няма да бъде потомък на сегашния вирус убиец?

Сънят я оборваше. От ъглите, изпод масата, зад скамейката, иззад каменната статуя на Тот с глава на ибис изпълзяваха безброй влечуги, които наедряваха, разкъртваха стените с телата си и се пръсваха навън, на простор сред кредната гора.

Мария стоеше с прехапани устни. Същото! Съвсем същото! Тук някъде се плискаше Кредното море, което разделяше Западна Австралия от Източна. А край него — странни дървета: огромни блатни кипариси с диаметър десет метра; бенетити, подобни на съвременните палми; сагови дървета; араукарии; секвои, гинкго, магнолии и дървовидни папрати. И всички бели, сякаш облепени с рояци бели пеперуди. Прегладнели игуанодони — гигантски гущери с птичи пръсти, завършващи с копита и къси предни крайници, на които палецът е превърнат на кама, притичват от дърво до дърво, без да заситят великанския си глад. В плитчините на лагуните пасат с патешките си клюнове хадрозаври. В ивицата на прибоя сумтят огромни бронтозаври и диплодоки. Но и те са гладни. Защото изчезват и морските водорасли. Във въздуха се стрелкат птерозаври — малки колкото врабчета и огромни с осемметрови прилепови крила. Тревопасните се мъкнат нанякъде, където се надяват да намерят зеленина. Падат, мрат. Цяло Велико преселение. Игуанодони редом със стегозаври, обковани в отвесни рогови плочи и четири саби на опашките; подобни на биволи рогати трицератопси и по-дребните анкилозаври, гущери-танкове. Иззад белите храсти изскача стадо горгозаври. Те връхлитат върху анкилозаврите, обръщат ги по гръб с движения на краката, както рови кокошка, и разпарят незащитените им кореми. След тях дотичват цератозаври, рогати месоядни гущери, и тиранозаври, най-страшните сухоземни хищници през цялата история на земята. Започва невиждано кърваво пиршество. Кръвта се лее на потоци, пръска, залива белите поляни и шубраци…

Третият период на смъртта…

Огромен тиранозавър, висок колкото триетажна къща, с уста, способна да я нагълта цяла, със зъби, подобни на бели ками, с огромни като паници святкащи очи, застанал като гигантско кенгуру върху мощните си задни лапища и опашката, се привеждаше над нея, раззинал челюсти, и размахал яростно уродливо малките си предни лапички…

Мария пак се събуди с писък.

Не! Тя нямаше да помага! Трябваше да бяга, трябваше да бие тревога, да предупреди човечеството! Докато не е станало много късно, да го предпази от Четвъртия период на смъртта…

Сънят отново я притисна в леглото.

Край нея, над побелелите папратови гори, забръмчаваха гигантските водни кончета. Из морските бездни изпълзяваха морските скорпиони, полазваха с паяковидните си крака към нея…

И отново стряскане, и отново писък на ужас…

Пребити и измъчени, Том Риджър и Гурмалулу стояха отново в мрачната зала в очакване на присъдата си. И ето, откъм трона прокънтя познатият глас:

— Нещастници, вече не чакайте милост!

Още преди да чуе гласа, видял повторно Змията Дъга, Гурмалулу се бе проснал по очи върху каменните плочи. Обади се само Том:

— Аз почнах да стрелям, след като твоите хора ни нападнаха с камъни.

— Не за това те съдя, а заради убитата котка!

— Убих неволно, в яда си, една котка, не човек!

— За човек може да има прошка. За котка не. Хората ми са прости роби, котките — свещени. За такова престъпление в страната ми съществува само едно наказание — смърт. Котката е посветена на луната, на богиня Бастет. При всяко бедствие, пожар или наводнение египтяните с риск за своя живот се хвърлят да спасяват домашната си котка, живата богиня Бастет.

Том усети, че устата му пресъхва.

— Но аз няма да ви убия веднага — додаде Ехнатон. — Ще попитам боговете. Ако факлата на Озирис се запали от само себе си, това значи, че Върховният съдник ви е пощадил. Ще ви пощадя и аз. Ако ли не пламне, ще загинете в кладенеца с тайпаните.