Клифърд Саймък - Планетата на Шекспир

— НЕ! НЕ! — викна Никодим зад гърба му. — Остави го на Хищника.

Хортън извърна глава и видя, че Никодим бе хванал с едната си метална щипка китката, с която Илейн държеше пистолета си.

После бързо се обърна обратно, за да улови с поглед как Хищника отметна тигровата си глава в отсичащ, пронизващ удар. Блестящите му бивни-зъби се забиха в гърлото на чудовището и го разкъсаха. Поток чернилка бликна от гърлото, шурна и покри тялото на Хищника с тъмно вещество, което за момент сякаш се сля с тъмното туловище на чудовището. Една от кривите ръце на създанието се протегна нагоре, като че ли задействана от рефлекс, и сграбчи Хищника, откъсна го от тялото си, вдигна го и го захвърли. Чудовището направи още една крачка и започна да пада, накланяйки се бавно напред, както би паднало дърво след последния удар на брадвата — неискащо да падне, борещо се да остане изправено.

Паднал на скалистия бряг на Езерото, Хищника не се изправяше. Спускайки се по пътеката, Хортън се затича към него, като профуча край трите голи охлюва, които все още стояха превити.

Хищника лежеше по корем и като клекна до него, Хортън бавно го обърна по гръб. Отпуснат бе като торба. Очите му бяха затворени и кръв течеше от ноздрите и ъгълчето на устата му. Тялото му бе омърсено от лепкавото черно вещество, което бе блъвнало от разрязаното гърло на чудовището. Счупена назъбена кост стърчеше от гърдите му.

Никодим дотича и клекна до Хортън.

— Как е той? — попита роботът.

— Жив е — рече Хортън, — но може би няма да е за дълго. Да имаш случайно хирургически превъпъл в арсенала си?

— Само обикновен лекарски — отговори Никодим. — Познания за леки заболявания, как да се излекуват. Част от основите на медицината. Но нищо, което би помогнало да се оправи този гръден кош.

— Не биваше да ме спираш — каза горчиво Илейн на Никодим. — Можех да убия това страшилище, преди да нарани Хищника.

— Ти не разбираш — отвърна роботът. — Хищника се нуждаеше от това.

— Не говориш сериозно — рече тя.

— Той иска да каже — поясни Хортън, — че Хищника е воин. Специалист по убиване на чудовища. Обикалял е от свят на свят, търсейки най-опасните видове. Това е било културно занимание. Спечелил си е слава с него. Почти е бил признат от народа си за най-добрия убиец. Тази победа тук навярно ще го направи най-великият убиец на всички времена. Ще му донесе един вид културно безсмъртие.

— Но какъв е смисълът на това? — запита Илейн. — Народът му никога няма да разбере.

— Шекспир е писал по този въпрос — каза Никодим. — Останал е с впечатлението, че те ще узнаят по някакъв начин.

Един от охлювите, като подскачаше леко, се приближи и застана приведен срещу Хортън. Хищника лежеше между тях. От мекото му безформено тяло се изтегли пипало и с върха си опипа внимателно гърдите на Хищника. Хортън погледна нагоре, очаквайки да срещне лицето на охлюва, забравил, че нямаше лице. Тъпият горен край на тялото отвърна на погледа му — погледна го, сякаш имаше очи. Нямаше очи и въпреки това изглеждаше, че гледа. Хортън почувства трептене в мозъка си, слабо, зловещо трептене като че ли от ток, минаващ през него, усещане, което бе доста неприятно.

— Опитва се да говори с нас — рече Никодим. — Ти също ли го чувстваш?

— Какво искаш? — попита Хортън голия охлюв. Когато проговори, електрическото трептене в мозъка му се засили импулсивно — импулс на проникновение? — после продължи да трепти. Нищо друго не последва.

— Не мисля, че ще успее — обяви Никодим. — Опитва се да ни каже нещо, но няма как да го стори. Не може да ни достигне.

— Езерото може да разговаря с нас — каза Хортън. — Езерото разговаряше с мен.

Никодим повдигна рамене в знак на примирение.

— Тези същества са различни. Друг вид разум, друг вид сигнал.

Очите на Хищника се отвориха.

— Той се съживява — рече Никодим. — Ще го боли. Ще се върна в лагера. Мисля, че имам някаква инжекция.

— Не — простена слабо Хищника. — Никаква игла в задника. Няма да е за дълго. Чудовището мъртво ли е?

— Съвсем мъртво — отговори Хортън.

— Хубаво — каза Хищника. — Прерязах му проклетото гърло. Много ме бива за това. Добре се справям с чудовищата.

— Не трябва да се безпокоиш — рече му Хортън. — След малко ще се опитаме да те преместим. Ще те пренесем в лагера.

Хищника затвори уморено очите си.

— Не в лагера — отвърна той. — И тук е добре, както където и да е.

Закашля се, задавен от приток на кръв, която се изля от устата му и се стече по гърдите му.