Клифърд Саймък: Магистрала на вечността

— Ако е така, днес ще видим Тимъти за последен път преди дълга раздяла. Той ще се заключи в библиотеката, като ще иска да му носят и храната там. Ще му отнеме около година, за да се справи със свитъка. Това ще го погълне изцяло.

— Аз мисля — каза тя, — че той се отклонява, че затъва в блатото на историята и философията. Той търси основните грешки, които ние, хората, сме направили и смята, че ще открие техните корени в първите няколко хиляди години на човешката история. Вече е открил няколко, разбира се, но не е необходимо да се изучава историята, за да бъдат разгледани грешки като проблема с излишъците, желанието за печалби и желанието за война, което е породено от факта, че даден индивид или племе имат повече, отколкото друг индивид или племе могат да имат. Или пък необходимостта от скупчване, от обединяване — необходимостта на мъжете и жените да се сплотяват в племена, нации и империи, отразяваща онова ужасяващо чувство за несигурност, което е част от човешката душа. Може да се продължи още и още, разбира се, но аз мисля, че Тимъти се заблуждава. Смисълът, който той търси, е по-дълбок и ще бъде открит другаде, не в историята.

Той я запита доста сериозно:

— Инид, ти имаш ли някаква идея? Дори и съвсем смътна идея?

— Не още — отвърна тя. — И вероятно никога няма да имам. Всичко, което зная, е че Тимъти търси в грешна посока.

— Може би трябва да вървим на вечеря — предложи той.

— Да, мисля, че не трябва да принуждаваме другите да ни чакат. Ема беше почти в истерия при мисълта, че може да закъснееш. Тимъти точеше сатъра. А Нора направо пърхаше из кухнята. Овнешкото е почти готово.

Той й подаде ръка и те минаха през салона, внимателно заобикаляйки мебелите, които почти не се виждаха в сумрака.

— А, ето ви и вас! — викна Хорас, когато влязоха в трапезарията. — Точно се чудех къде може да сте. Печеното не бива да чака, както знаете. Заповядайте, всеки от вас трябва да опита чаша от този портвайн. Той е почти най-доброто, което съм пил от години. Наистина великолепен.

Той наля и заобиколи масата, подавайки на всеки от тях по чаша. Бе пълен човек, с ниско, набито тяло и прекомерно окосмен. Косата и брадата му бяха толкова черни, че цветът им преливаше в синкаво.

— Изглеждаш в чудесно разположение на духа — каза му Дейвид.

— Наистина — отвърна Хорас. — Геън ще бъде тук утре. Предполагам, че Инид вече те е уведомила.

— Да. Сам ли ще пристигне, или ще има някой с него?

— Не каза. Имаше проблем с връзката. Смущения. Това е нещо недоизпипано. Теди от Плейстоцена мисли, че е свързано с напрежението в регулирането на продължителността. Може би има нещо общо с аномалиите в посоките.

Хорас няма ни най-малка представа по въпроса, помисли си Дейвид. Може би има някакви бегли познания по темпоралната техника, ала със сигурност не знае нищо от теорията. Обаче по всяка тема е неизбежният експерт и може да говори авторитетно и убедително.

Хорас тъкмо щеше да се разпростре върху въпроса, но бе прекъснат от Нора, която влезе откъм кухнята, триумфално носеща блюдото с печеното овнешко филе. Постави го пред Тимъти и бързо се върна в кухнята. Останалите заеха местата си около масата и Тимъти започна разрязването на филето, което превърна в истинско събитие, заработвайки с ножа и вилицата с присъщото си въодушевление.

Дейвид опита виното. Беше великолепно. В някои случаи, като избора на добра бутилка портвайн например, законът за равенството в природата изкарваше Хорас прав.

Известно време се храниха мълчаливо. После Хорас възпитано изтри устата си със салфетката, постави я обратно в скута си и каза:

— От известно време се безпокоя за нашия преден пост в двайсети век в Ню Йорк. Не се доверявам на този Мартин. Опитвах се да го открия през последните няколко месеца и проклетникът не отговаряше.

— Може би е отишъл някъде за известно време — предположи Ема.

— Ако ходи някъде — каза Хорас, — като наш пазач е длъжен да ни информира. А при него е и онази жена, Стела. Ако той не е там, поне тя би могла да отговори.

— Може би е заминала с него — обади се Инид.

— Не е трябвало да го прави. Постът трябва да е винаги там, където е оставен.

— Бих казал — намеси се Дейвид, — че може би е вредно за нас да опитваме твърде настойчиво да влизаме във връзка с него. Като предпазна мярка би трябвало да ограничаваме съобщенията си до минимум.

— Ние сме единствените в този времеви отрязък — отвърна Хорас, — които имаме подобни способности. Няма кой да ни следи.