Клифърд Саймък - Магистрала на вечността

— Уверявам ви — обеща Коня, — че тя ще ви бъде доставена.

— Би било още по-добре — каза Тимъти, — ако разполагахме с мрежата ти, макар и за кратко. Просто да я огледаме.

Коня поклати глава.

— Съжалявам, но не мога да ви я оставя дори за миг. Тя е наследството на моя народ. Мъдреци от най-дълбокото ни минало ми се явиха и ми помогнаха да се сдобия с нея, но вече не мога да ги моля да помогнат и на други.

— Разбирам — каза Тимъти. — На твое място и аз бих постъпил така.

— Трудно ли ти беше — попита го Инид — да работиш с извънземните в Центъра?

— В началото — отвърна Тимъти, — но не и сега. Свикнах с тях, а и те с мен. Когато за пръв път контактувах с тях, не ми позволиха да ги видя, понеже се бояха, че ще ги сметна за чудовища.

Той сви рамене.

— Много от тях наистина са чудовища. Но вече не ги отбягвам като ги срещам, нито пък те мен. Удобно е да се работи с тях.

Вълкът се примъкна по-близо до Буун и сложи муцуната си в скута му.

— Сега вече се моли — каза Инид.

— Така е. Ще му отворя вратата.

— Не — спря го Инид. — Нека аз да го изведа. Тук става задушно. Трябва ми глътка чист въздух.

Тя се изправи и повика вълка. Той я последва с видимо удоволствие.

— Връщам се веднага. Просто ще глътна малко въздух.

Буун погледна вълка.

— Бъди добро животно. Недей да гониш нищо. Дръж се прилично и внимавай да не изплашиш някого.

После вълкът и Инид излязоха. Хорас се изправи и отново се насочи към бутилката с коняк.

— Не мислиш ли, че пи достатъчно? — обади се Тимъти. — Все още е рано.

— Защо все го унижаваш? — избухна Ема. — Унижи го още когато ни доведе тук. И оттогава непрекъснато го унижаваш. Говориш му точно така, както току-що Буун говори на вълка. Каза му да бъде добро момче.

— Аз също му го казах — потвърди Тимъти. — Това беше част от сделката, която сключихме. Не можех да те оставя навън в пустошта, а пък ти не искаше да дойдеш без него. Тъй че, говорих със съвета на Центъра…

— Той се притеснява за Конрад и роботите — прекъсна го Ема. — Беше се привързал към тях.

— Не можех да убедя Центъра да пусне вътре групата роботи. Във всеки случай те и не биха дошли. Щяха да са нещастни тук. Навън се справят добре сами. Обработват голяма част от едни девствени земи, които сами са открили, и ще доставят храна за Центъра.

Хорас, без да обръща внимание на спора, пълнеше отново чашата си. Ема отиде до него и го хвана за лакътя.

— Хайде. Няма защо да стоим тук и да ни обиждат. Ще се качим горе. Може да дремнеш малко.

Без да възрази, Хорас пое с нея нагоре по стълбите. Взе и бутилката.

Когато изчезнаха, Тимъти се размърда смутено:

— Трябва да се извиня за тази неприлична семейна кавга. Но подобни разправии се повтарят непрекъснато. Това, което казах на Ема, е истина. Не можех да я оставя извън стените. Трябваше дълго да убеждавам съвета да се съгласи с пускането на Хорас вътре. От месеци насам той върши само глупости.

— Не се притеснявай за нас — успокои го Коркорън. — Ние с Буун видяхме в Хопкинс Ейкър Хорас с типичния му стил. Разбираме те.

— Центърът извади голям късмет с роботите — каза Тимъти. — Те ще разрешат някои специфични проблеми с храната. Разполагат с две парни машини и са построили няколко групови плуга. Разорават почвата, обработват я — няколко хиляди акра, ако си спомням точно. Догодина по това време ще са отгледали тонове продукция.

Коркорън смени темата:

— Ти ни разказа какво ви се е случило, след като напуснахте Хопкинс Ейкър — как сте се приземили на ръба на кратера с манастира в подножието му. Но не разбирам кой е преместил манастира тук, докато вие сте били вътре.

— Сигурно Неограничените — предположи Тимъти. — Те са го оставили като капан за някой, който влезе в него. Ние сме го задействали.

— Изглежда ми странно, че са го нагласили да дойде тук — каза Коркорън. — Хрумвало ли ти е, че капанът може да е бил заложен от тези тук, в Галактическия Център?

— Питах, но те твърдят, че не знаят нищо за това. Предполагам, че никога няма да разберем кой го е направил — сви рамене Тимъти и смени темата. — Когато Коня ни донесе Машината на Инид, ще бъде възможно да вземем и другите две, за които знаем. Но макар Хорас да прочете указанията на контролното табло, той не може да си ги спомни. А Машината, която си оставил до разрушения град?

Коркорън поклати глава:

— Не мога да ти помогна. Имах бордовия дневник на Дейвид, но го оставих в нея.

— Е, добре, ще измислим нещо. Може да открием начин да установим местоположението поне на едната.