Върнър Виндж - Огън от дълбините

Джоана внимателно заобиколи огнището, принуждавайки двете негови части да отскочат назад. Сега всички глави на Книжовника бяха обърнати към нея, надигаха се една над друга върху дългите вратове, а очите им бяха широко ококорени.

— Аз не съм като вас. Нямам нужда от вашата компания, нито от глупавите ти приумици! — И тя метна записките в огъня.

Книжовника се хвърли към огнището, опитвайки се отчаяно да спаси пламтящите листове. Накрая успя да извади повечето от тях и ги притисна изплашено към гърдите си. Джоана обаче не го остави на мира и продължи да настъпва, ритайки го яростно по краката. Книжовника се оттегляше панически назад, пълзейки по корем.

— Глупави, мръсни касапи. Аз не съм като вас. — Тя удари с ръка една от гредите на тавана. — Хората не обичат да живеят като животни. Ние никога не сме приемали убийците сред нас. И кажи на твоя приятел Белязано чело, че ако само посмее да припари тук, за да си побъбрим, ще му смачкам главата. Не! Ще му смачкам всичките глави!

Книжовника се беше прилепил към стената и вече нямаше накъде да мърда. Главите му се мятаха бясно във всички посоки и викаха нещо. Някои от думите бяха на самнорск, но казани толкова високо, че нищо не се разбираше. Най-сетне една от муцуните напипа дръжката на вратата, отвори я широко и всичките му шест части се втурнаха в мрака навън. Наметките останаха да висят край огнището.

Джоана коленичи и провря глава през вратата. Отвън се беше спуснала влажна мъгла. Лицето й стана толкова мокро и студено, че тя не усети рукналите сълзи. От Книжовника се виждаха само шест размити силуета в зеленикавия здрач. Той тичаше слепешката надолу по хълма, а някоя от частите му все се прекатурваше в бързината. След миг от него вече нямаше и следа. Останаха само сенките на най-близките колиби и жълтата светлина от огнището, която се процеждаше през вратата.

Веднага след атаката срещу кораба Джоана беше скована от ужас. Даваше си сметка, че е заобиколена от убийци, които не се спират пред нищо. После на лодката, когато пукна главата на Белязаното чело, се почувства доста по-добре! Като видя как цялата глутница се гърчи около нея, тя изведнъж разбра, че е равностоен противник и може да им се противопостави. Значи нямаше нужда да се уповава единствено на тяхната милост.

Тази вечер разбра още нещо: беше способна да ги нарани, дори без да ги докосва. Е, поне някои от тях. Дори само омразата й бе достатъчна, за да извади от равновесие Надутия клоун.

Джоана се върна в топлата и опушена стая и хлопна вратата след себе си. След всичко, което се случи, би трябвало да ликува.

Джакерамафан не каза на никого какво го сполетя при Двукракото. Но така или иначе пазачът на Вендейшъс стана свидетел на случилото се. Макар и да не говореше добре самнорск, той сигурно схвана какво се разиграваше пред него. Рано или късно останалите също щяха да научат.

Книжовника прекара дълги часове, надвесен над останките от своя ръкопис, опитвайки се да възстанови чертежите по памет. Трябваше да мине време, преди да се реши отново да отиде в лабораторията с Компютъра. Знаеше, че околните го мислят за нахалник, но въпреки това трябваше да мобилизира целия си кураж преди да отиде при Джоана. Той беше уверен , че неговите идеи са гениални, но досега все се натъкваше на хора без въображение, които се опитваха да го убедят в противното.

Книжовника имаше всички основания да се мисли за късметлия. Неговата глутница бе получена чрез разцепването на една по-голяма на две малки части. Това се случи в Рангатир, в източната част на Републиката. Баща му беше богат търговец и Джакерамафан наследи някои от неговите черти, но му липсваше най-важната — търпението, необходимо за затъпяващо еднообразните действия на търговеца. Неговата глутница-близнак можеше да се нарече по-скоро ограничена и не проявяваше склонност към учение. По онова време семейното предприятие се разрастваше и първите години брат му не се лакомеше за неговия дял от богатството. Още отначало Книжовника показа, че е избрал пътя на учения. Изчете всичко — естествена история, биографии на велики личности, способи за култивиране и усъвършенстване на глутниците. Накрая се оказа, че притежава най-голямата библиотека в Рангатир — повече от сто книги.

Най-накрая брат му откупи и неговия дял от семейното предприятие, а Джакерамафан замина за столицата. Оказа се, че това е било за добро. Тогава Книжовника вече наброяваше шестчленна глутница и искаше да види, колкото се може повече от заобикалящия го свят. Освен това в столичната библиотека имаше пет хиляди тома , в които лежаха събрани опитът и историята на цял свят! Записките на Джакерамафан върху прочетеното се разраснаха до размерите на малка библиотека. Но въпреки това университетските учени все нямаха време да го изслушат. Книжовника осъзна, че в свят, движен от дела, а не от идеи, най-напред трябва да привлече вниманието върху себе си. Едва тогава неговите гениални прозрения щяха да получат полагащото им се внимание. Ето защо, без някой да го е вербувал за подобна дейност, той реши да шпионира. Парламентаристите щяха да му целуват лапите от благодарност, когато им поднесеше на тепсия най-подробна информация за мистерията на Тайния остров.