Върнър Виндж - Огън от дълбините

Книжовника криво се усмихна. Той беше едновременно поласкан и стреснат. Значи Вендейшъс с чиста съвест можеше да бъде наречен най-великият шпионин на всички времена. И въпреки това Джакерамафан четеше лорд шамбелана като разтворена книга.

През останалия път до замъка Книжовника не пророни нито дума, но мислите му се надпреварваха като луди. Излиза, че Перегрин е имал право — тайната, която му довери, беше съдбоносна. Разговорите дори между стари приятели понякога можеха да бъдат спестени. Точно така! Той ще предложи услугите си на Вендейшъс. Това можеше да го остави в сянка, но именно там би могъл да допринесе най-много за делото. Тогава сигурно и Джоана най-сетне щеше да забележи колко й е необходим той.

Отново надолу в дълбините на нощта. Дори да не гледаше през илюминаторите, Равна лесно можеше да си представи какво се вижда през тях. Рилай остана далеч извън галактическата шир, а „Единак II“ навлизаше все по-навътре в нея. Застоят се приближаваше с всяка изминала минута.

Но поне се спасиха. Въпреки че „Единак II“ беше сериозно повреден, те се отдалечаваха от Рилай почти с петдесет светлинни години на час и се потапяха все по-дълбоко в Отвъдното. Сега подготовката на скоковете в пространството траеше все по-дълго, а тяхната скорост се смаляваше все повече. Независимо от това обаче напредваха задоволително. Вече бяха в центъра на Средно ниво. Слава на провидението, досега не бяха забелязали някакви признаци, че ги преследват. Каквото и да бе довело Заразата в Рилай, то със сигурност нямаше връзка с „Единак II“ и неговата спасителна мисия.

Надежда. Равна чувстваше как тя укрепва все повече в нея. Според данните от медицинската система на кораба Фам Нувен щеше да оцелее. Уредите регистрираха мозъчна дейност. Ужасните рани по гърба му бяха причинени от имплантираните от Древния устройства — органична механика, свързвала Фам с локалната мрежа на Рилай, а чрез нея — със Силата, която го ръководеше. След изчезването на Силата механизмите в тялото на нейния емисар започнаха да се разлагат. Но в такъв случай поне личността на Фам би трябвало да оцелее. Моля се да е оцеляла. Данните сочеха, че трябват още три дни, докато заздравее гърбът и едва тогава можеха да започнат опитите да възкресят Фам.

А през това време… Равна научи много за апокалипсиса, който едва не ги погълна. Всеки двайсет часа Синя раковина и Зелено стебло отклоняваха кораба на светлинни години от първоначалния маршрут, за да се включат в някоя от главните артерии на Мрежата и да научат последните новини. Това бе обичайната практика при всяко пътуване, продължаващо повече от два-три дни. Така търговците и пътешествениците не изоставаха от събитията, които биха могли да им повлияят по някакъв начин или да наложат промяна на крайната точка от маршрута им.

Според Новините (а това значи според повечето от изказаните мнения) разрушаването на Рилай беше окончателно. О, Грондър! О, Ейгравън и Сарале! Мъртви ли сте или пък злото вече ви е завладяло?

Големи участъци от Мрежата бяха временно изолирани. Може би щяха да минат години, преди някои от най-мощните връзки да заработят отново. Освен това за първи път през това хилядолетие бе унищожена една от Силите. Съществуваха десетки хиляди версии относно мотивите за тази атака и също толкова догадки какво ще се случи по-нататък. Равна предвидливо осигури кораба с филтър за лавината от информация и сега се опитваше да отсее най-важното от хилядите мнения и предположения. Тези, които идваха от самите Страумлински владения, съдържаха най-голяма доза истина. Отклонението поробител не на шега беше решило да установи нова епоха, белязана от сливането на трансцендентни създания с расите от Отвъдното. След като Рилай не съществуваше, а една от Силите бе убита, значи вече нищо не стоеше по пътя му към триумфа.

Някои от потребителите смятаха, че унищожаването на Рилай е била отдавнашна цел, предавана по наследство на онова, което погълна Страумлинските владения. Вероятно последната атака е само краят на една война, продължила няколко епохи и увенчана със смъртта на наследници на отдавна забравени раси. Ако наистина беше така, то робството в Страум можеше рано или късно да отмине и истинската човешка раса отново да се възроди.

Други пък смятаха, че причина за атаката е завладяването на архивите в Рилай. Едва двама-трима предполагаха, че целта на Заразата е да възстанови някакво творение или пък да не позволи на обитателите на Рилай първи да стигнат до него. Тези версии идваха от закоравелите теоретици — цивилизации, претоварени с информация, която постъпваше от дискусионните групи.