Върнър Виндж - Огън от дълбините

Синя раковина продължи да бърбори нервно и без прекъсване, сякаш се боеше от онова, което Равна би могла да каже.

— Първите няколко дни бях страшно притеснен, но медицинската апаратура на кораба наистина се оказа много добра. Благодарение на нея Зелено стебло прекара достатъчно време в условия на силен прибой и не й се налагаше да мисли много. Откакто й направих този прост скродер, тя постоянно си упражнява паметта и повтаря онова, което аз или медицинската апаратура сме й казали. С новото съоръжение може да възприеме новите спомени почти за петстотин секунди. Това време напълно отговаря на нейната естествена мисловна способност и позволява новата информация да се съхрани в дълговременната й памет.

Равна се приближи още повече. По клонките на Зелено стебло имаше доста рани и повехнали листа. Вероятно това бяха последици от лечението. Нейната растителна част проследи приближаването на Равна. Пострадалата очевидно си даваше сметка за нейното присъствие, но позата й беше приятелска и добронамерена.

— Сега тя може ли да говори трисквелайн, Синя раковина? Вгради ли й вече гласов адаптор?

— Какво? — Последва усилено шумолене. Той или беше забравил за какво става дума, или се нервира — Равна не можеше да определи кое точно. — А, да, да… Минутка само… Досега нямахме нужда от това. Никой не искаше да говори с нас. — И той започна да бърника нещо по скродера.

След малко в помещението се разнесе глас:

— Здравей, Равна. Аз… те познах.

Листата на Зелено стебло не преставаха да шумолят, докато говореше.

— И аз те познах. Ние… Аз съм много щастлива, че си отново с нас.

Гласът от адаптора беше слаб, а дали не и тъжен?

— Още ми е доста трудно да се изразявам. Много искам да говоря, но не съм сигурна дали в думите ми има някакъв смисъл.

Синя раковина се измъкна извън полезрението на Зелено стебло. Размахваше припряно един дълъг ластар и усилено правеше знаци на Равна: „Кажи «да»!“.

— Да, Зелено стебло, разбирам всичко, което ми казваш.

Равна се закле пред себе си вече никога да не се гневи на Зелено стебло, че има къса памет и лесно се разсейва.

— Добре тогава. — Клонките на Зелено стебло щръкнаха право нагоре и тя не каза нищо повече.

— Ето, виждаш ли — обади се Синя раковина. — Аз съм неизказано щастлив! Дори в този момент Зелено стебло съхранява разговора в дълговременната си памет. Засега това става бавно, но аз ще усъвършенствам нейния скродер. Убеден съм, че забавените й реакции са по-скоро резултат от преживяния шок.

Зад двамата ездачи имаше редица екрани, чието изображение сега беше адаптирано към техния начин на възприемане.

— Следите Новините, така ли? — попита Равна.

— Да, всъщност да.

— Чувствам се толкова безпомощна.

„Чувствам се толкова глупаво, че ви казвам това.“

Но Синя раковина изглеждаше благодарен, че смениха темата и има възможност за миг да се откъсне от мрачните мисли.

— Да, няма спор, сега сме много известни. Цели три флотилии ни преследват, милейди. Ха-ха.

— Но май не напредват много бързо.

Свиване на клонките.

— Сър Фам се оказа много вещ капитан. Боя се обаче, че нещата ще се променят, когато се спуснем по-дълбоко. Прецизната апаратура на кораба ще работи все по-трудно долу. Онова, което вие наричате „ръчно управление“, става все по-важно за придвижването. „Единак II“ е съобразен с особеностите на нашата раса, милейди. Каквото и да си мисли сър Фам, ние можем да се оправяме на Дъното по-добре от всеки друг. А сега онези постепенно ще ни настигнат. Или поне тези от тях, които добре познават възможностите на своите кораби.

— Предполагам, че Фам си дава сметка за това.

— Професионализмът му го изисква. За съжаление той е хванат в капана на собствените си страхове. В такъв случай какво можем да сторим ние? Вероятно нашето време ще дойде, когато му се наложи да избира между това или да умре през следващите няколко часа, или да ни се довери.

— Но тогава ще е твърде късно. Даже и да не ви се доверява, дори да мисли най-лошото за расата на ездачите, пак трябва да намери някакъв изход. — За миг я осени прозрение, че не е необходимо да променяш мисленето на хората, нито дори да се опитваш да ги разубеждаваш в онова, което те мразят. — Фам иска да стигне Дъното, за да открие там Противодействие на злото. Той е убеден, че вие сте част от Заразата и преследвате същото, но с друга цел. Да се върнем на въпроса обаче…

А главният въпрос беше дали могат да си сътрудничат , отлагайки враждата за по-нататък, когато изясняването на противоречията помежду им ще стане неизбежно. Но още преди да отвори уста, Синя раковина вече крещеше гневно срещу нея: