Върнър Виндж - Огън от дълбините

Последователността на всяко нейно възникване се развива по постоянен сценарий, познат от системата за сигурност на Мрежата. Едно време (а това ще рече много, много отдавна) също е имало поява на Зараза. Обаче тогава срещу нея се е надигнала съпротива, която накрая е удържала победа над бедствието и всички формули за Заразата са били унищожени. Като се имат предвид мащабите на Мрежата обаче, то никога не може да съществува абсолютна увереност, че всички копия на злото са били премахнати. Безспорно е едно — съпротивителните сили са били многобройни. Независимо от тяхната многочисленост и разпространение обаче, напълно е възможно да не са обърнали внимание на някой архив, където Заразата не е проявявала признаци на активност.

Нещастниците от Страумлинските владения са се натъкнали точно на такъв архив, който отдавна е отпаднал от Мрежата. Те са успели отново да инсталират Заразата, а съвсем случайно — вероятно малко по-късно — и програмата за защита срещу нея. По някакъв начин тази програма е успяла да избегне унищожението и сега Заразата я преследва из цялата Вселена. По всичко личи, че досега не е търсила там, където трябва. Очевидно водена от своята слабост и беззащитност, съпротивителната сила се е оттеглила в дълбочините, където нито една от Силите не би помислила да припари. Тя се е решила на този отчаян ход, рискувайки да си остане там за вечни времена, без някой отвън да й се притече на помощ.

И накрая — хипотезата на всички хипотези. Ние все още не можем да установим природата на съпротивителната сила. Но оттеглянето й е доста обезкуражаващо, а сега поетият от нея риск изглежда дори напълно безсмислен, тъй като Заразата прозря измамата. По всичко личи, че нейната флота е била съставена почти мигновено от сили, които имат най-голям шанс да открият онова, което търси. Ако не беше реагирала така бързо, вероятно щеше да пропусне и последния си шанс. Въпреки това екипировката на нейната флота сигурно не е съобразена с обстановката в дълбините и ефективността й ще намалява успоредно с увеличаването на дълбочината. Въпреки това предполагаме, че ще остане достатъчно силна дори там долу, което не би било във възможностите на нито една друга флотилия.

Бихме могли да научим още повече, когато Заразата стигне мястото, към което се е устремил „Единак II“. Ако тя унищожи веднага своето откритие, ще знаем със сигурност, че каквото и да е имало долу, то е било изключително опасно за съществуването на Заразата на онова ниво (или където и да е другаде, поне докато е във вид на формула). Ако го запази обаче, това ще означава, че е търсила нещо, което би я направило дори по-опасна и унищожителна, отколкото е сега.

Равна се отпусна назад, но още дълго време не откъсна очи от последното съобщение. Досега посланието на Арбитражното разузнаване при Сандор беше най-близо до истината… Но дори техните прогнози представляваха само различни аспекти от злощастната съдба, която ги очакваше. Колко спокойни и хладно аналитични бяха! Тя знаеше, че Сандор е многовидов и има разклонения из целия Връх на Отвъдното. Но въпреки това не бяха Сила. Щом като Отклонението можа да разклати Рилай и да убие Древния, тогава нищо не би му попречило да погълне и тях. Анализите им звучаха като съобщения от пилот на разбиващ се самолет, решен да разбере какво е причинило катастрофата и затова не си позволява да изпадне в паника.

„О, Фам, как ми се иска да можехме да разговаряме като преди.“ Тя предпазливо се сви на кълбо. Риданията й бяха тихи, но пълни с отчаяние. През последните пет дни не бяха разменили и стотина думи. Живееха сякаш с постоянно насочени дула един срещу друг. И това не бе просто метафора, а самата истина. Лично тя се беше погрижила да е така. Докато хора и ездачи бяха в един отбор, те заедно споделяха надвисналата опасност. Сега групата им се разпадна, а техните врагове печелеха преднина с всеки изминал миг. Каква полза имаше вече от божиите останки във Фам, когато по петите им се носеха хиляди вражески кораби, а след тях идваше Заразата?

Тя се остави да лети безцелно из кабината. Постепенно риданията й заглъхнаха и настана потискаща тишина. За сетен път се запита дали това, което прави, е най-правилното. Позволи си да рискува живота на Фам, за да спаси Синя раковина, Зелено стебло и техните себеподобни. Заради тях запази в тайна нещо, което можеше да се окаже най-страшната заплаха в историята на Мрежата. Можеше ли един-единствен човек да вземе подобно решение? Фам й беше задал този въпрос и тя отговори утвърдително, но… Сега мъчително се питаше за същото ден след ден. И всеки път се опитваше да намери някакъв изход.