Алфред Вогт - Оръжейните майстори

— О! — възкликна императрицата. Тялото й потръпна в очакване на триумфа. — Признанията започнаха. Явно си очаквал, че ще ти се наложи да се защитаваш, щом си подготвил тази малка реч.

Хедрок сви рамене.

— Знаех, че срещу мен се готви нещо. От една седмица апартаментът ми се претърсва ежедневно. Освен това съм принуден да изслушвам безкрайните монолози на най-големите тъпанари в армейския корпус. Не би ли било твърде глупаво от моя страна да не се замисля над възможностите?

— Нещо не мога да я разбера тази история със змията — обади се един от младежите. — Откъде следва, че след като знаеш за нея, това доказва твоята невинност? Връзката нещо ми се губи…

— Не бъди глупак, Мадерн — сряза го принц Дел Куртин. — Това просто означава, че Оръжейните магазини разполагат с интимни подробности от живота на Инелда в двореца, отнасящи се до неща, станали много преди идването на капитан Хедрок. Което от своя страна доказва съществуването на система за шпиониране, много по-опасна от всичко, което сме предполагали. При това положение истинското обвинение срещу капитан Хедрок е, че той е пропуснал да ни информира за съществуването на подобна система.

„Не още, не още“ — мислеше си Хедрок. Кризата назряваше, но щеше да се разрази внезапно, и тогава неговите действия трябваше да бъдат бързи и прецизно пресметнати във времето. На глас каза само:

— Не разбирам какво ви безпокои. Последните три хиляди години доказаха, че Оръжейните магазини нямат намерение да свалят правителството на Империята. Знам със сигурност, че шпиониращият лъч се използва максимално дискретно и никога не е бил включван нощем с изключение на случая, когато нейно величество бе наредила да й донесат тайно жива змия от дворцовия терариум. Двете дежурни жени, отговорни за наблюдателния апарат същата нощ, са проявили съвсем разбираемо любопитство в конкретния случай и са продължили да гледат. Случилото се, естествено, било прекалено пикантно, за да остане погребано в архива. Може би ще ви заинтересува, ваше величество, да научите, че тази история стана повод да бъдат написани две психологически студии, при това едното изследване бе от нашия най-велик измежду живите И-човек — самия Едуард Гониш.

С периферното си зрение Хедрок зърна жената да накланя стройното си гъвкаво тяло напред и когато я погледна по-внимателно, видя, че устните й са леко разтворени, а очите — разширени от интерес. Цялото й същество бе реагирало на последните му думи.

— И какво каза той за мен? — прошепна тя едва чуто. Хедрок осъзна, че моментът е настъпил. „Сега — стрелна се през главата му, — сега !“

Почувства, че леко трепери. Въпреки самоконтрола нито можеше, нито искаше да се овладее. Все пак от човек, заплашен със смърт, може да се очаква някаква възбуда, иначе просто ще го сметнат за прекалено хладнокръвен, което не би могло да му спечели симпатията на присъстващите. Гласът му се извиси над гълчавата, идваща откъм най-далечните маси, и прозвуча може би развълнувано. И това беше добре дошло, защото една жена го гледаше с широко отворени очи, жена, която бе наполовина дете и наполовина гений и която жадуваше за нещо странно и екзотично с цялата си свръхемоционална натура. И докато тя седеше с пламнал поглед, Хедрок заговори:

— Вие трябва да сте луди, при това всички, без изключение, защото иначе не бихте допускали тази продължаваща грешка да подценявате Оръжейните магазини с тяхната специализирано развивана наука. Наистина не мога да разбера как е било възможно да ви хрумне смехотворната идея, че съм дошъл тук като шпионин и че се интересувам от някаква незначителна тайна на вашето правителство. Аз съм тук с една-единствена цел и нейно величество прекрасно знае каква е тя. Ако ме убие, тя съзнателно ще унищожи по-добрата част от себе си… Но всъщност, ако знам със сигурност нещо за рода Ишер, това е, че в крайна сметка всички те са се въздържали от самоубийство.

Императрицата се поизправи, смръщи вежди и отсече:

— Твоята самонадеяност е равна на изобретателността ти.

Но Хедрок не обърна внимание на прекъсването. Нямаше никакво намерение да изпуска инициативата. Затова невъзмутимо продължи:

— Очевидно вие или сте забравили собствената си история, или сте решили да обърнете гръб на реалността. Оръжейните магазини са били основани преди няколко хилядолетия от човек, който е преценил, че постоянното боричкане за власт между различни групировки е лудост и че гражданската и всички други видове войни трябва незабавно да бъдат преустановени. Било е време, когато светът току-що бил излязъл от война, в която загинали повече от един милиард души, така че не му било толкова трудно да намери няколко хиляди единомишленици, съгласни да го следват до смърт. Простата му идея се свеждала до това, че не бива да се допуска свалянето от власт на поредното правителство, каквото и да било то. За да стане това възможно, налагало се създаването на организация, действаща в името на една цел: да гарантира, че никое следващо правителство никога няма да се добере до пълна власт над своя народ… Всеки човек, почувствал се жертва на някаква несправедливост, трябвало да има къде да отиде и да си купи оръжие, с което да се защити. Това станало възможно благодарение изобретяването на свръхмощна електронна система за контрол, позволила да бъдат построени неунищожими оръжейни магазини, както и да бъдат създадени и изработени оръжия, които можело да се използват само за отбрана. Тази подробност сложила край на възможността продуктите на Оръжейните магазини да попаднат в ръцете на гангстери и престъпници и създала моралните предпоставки, позволяващи тези опасни предмети да бъдат в ръцете на всеки, който се нуждаел от защита… В началото хората смятали, че Магазините са някаква подривна антиправителствена организация, която сама щяла да ги защитава от злото. Но постепенно осъзнали, че Магазините никога не се намесват в живота на Ишер. Всеки сам трябвало да се грижи за живота си. Така била реализирана в максимална степен идеята, че всеки индивид трябва сам да отстоява правата си и че в крайна сметка силите, които иначе биха се опитали да го поробят, ще бъдат възпрени от увереността, че има предел, от който нататък засегнатият — било то отделен човек или група — има с какво да реагира. Така било постигнато равновесие между управляващи и управлявани… Оказало се обаче, че е необходима още една стъпка, този път не в посока на защита от правителството, а срещу ненаситното частно предприемачество. Цивилизацията се била развила до степен, когато средният гражданин не бил в състояние да се опази от хитроумните ходове на онези, които се конкурирали за парите му. Така била създадена системата от съдилища на Оръжейните магазини, където хората отивали да намерят правосъдие, когато им се сторело, че правата им са накърнени.