Алфред Вогт - Оръжейните майстори

— Исках да попитам — невъзмутимо продължи Хедрок — дали някой от нашите И-хора не би могъл да анализира различните фактори и даде заключение относно целесъобразността на моето оставане тук?

— Ще се консултираме с Едуард Гониш — отговори Питър Кадрон. — Сега бихте ли ни изчакали да обсъдим въпроса помежду си?

И те се изключиха, макар и не визуално, защото лицата им останаха на екрана, така че Хедрок можеше да вижда движението на устните им, без да чува гласовете. Дискусията се проточи и в един момент те започнаха да обясняват нещо на някой, който така и не се появи. Всичко това се стори на Хедрок безкрайно дълго, той не издържа и стана, стиснал челюсти и свил юмруци. Накрая гласът на Питър Кадрон наруши тишината:

— За съжаление И-човекът Едуард Гониш смята, че не съществуват достатъчно факти, на базата на които да предложи интуитивно заключение. Това ни оставя на разположение единствено логиката, така че се налага да зададем един уточняващ въпрос: кога ще започнат да намаляват шансовете ви да избягате от двореца? Изобщо разумно ли е да останете за обяда?

Хедрок съумя да се овладее и се помъчи да изгони от главата си неприятното въздействие от изказването на И-човека. Досега не бе осъзнал степента, в която зависеше от това какво този високо трениран гений на интуицията щеше да реши по въпроса за собственото му оцеляване. Само за миг ситуацията се бе обърнала и противно на досегашната му оценка бе станала пълна с неизвестности и опасни възможности. Той се замисли и след малко каза:

— Не, ако остана на обяда, аз съм обречен. Императрицата обича играта на котка и мишка и няма да пропусне възможността да ме информира за присъдата, докато тече обядът. Мисля, че имам план, залагащ на емоционалните й реакции и основаващ се на убеждението ми, че тя ще сметне за необходимо да оправдае решението си. — Той направи къса пауза и продължи, смръщвайки вежди: — С какви заключения приключи вашата дискусия? Имам нужда дори и от най-малката помощ.

Отговори му съветник Кендлон, мъж с пълно лице, който досега бе мълчал:

— Както знаете, Хедрок, вие сте в двореца с двояка цел: първо, да защитите Оръжейните магазини от внезапна атака в един — мисля всички сме съгласни с подобна оценка — тревожен за съдбата на нашата цивилизация момент и, второ, за да претворите в живот любимата си идея да бъде осъществена пряка връзка между Оръжейните магазини и правителството на Империята. От което следва, че вие сте шпионин само в незначителна степен. Поради това всяка друга несъществена информация, до която съумявате да се доберете, си е ваша. Ние не я желаем. Но все пак сега е моментът да се замислите: чували ли сте нещо — каквото и да е то, — което да послужи в подкрепа на вашето твърдение, че е в ход някакъв грандиозен замисъл?

Хедрок бавно поклати глава и с изненада осъзна, че е останал без сили за емоции. Имаше усещането за необяснима физическа отстраненост. Когато накрая проговори, речта му беше лишена от емоции, прецизна и уравновесена:

— Разбирам, господа, че не сте стигнали до никакво решение, макар да гледате с неудоволствие на перспективата да си тръгна оттук. Съвсем обяснимо е, че очаквате да научите какво се опитва да скрие императрицата. И накрая идва моята, както я нарекохте, „любима идея“. Изводът: налага се да остана.

Събеседниците му не бяха склонни да приемат този извод толкова бързо. Странният неспокоен характер на императрицата създаваше опасността дори най-неволно произнесената погрешна дума от негова страна да се окаже фатална. Подробностите, многото подробности, бяха обсъдени в най-малки детайли, без да се изпуска нито едно обстоятелство. Тръгнаха от факта, че все пак той е първият предател на каузата на Оръжейните магазини в историята, който въпреки това досега не бе дал никаква съществена информация на любопитната владетелка. Красивата му външност, острият ум, силният характер я бяха запленили и това състояние на нещата несъмнено продължаваше. Поради тази причина — ако се изключеше възможността тя да е научила нещо тайно и изключително важно — заплахата да бъде обесен трябваше да се разглежда като проверка. Това обаче не означаваше, че може да отслаби бдителността си. В случай на нужда му се разрешаваше да й даде най-сетне някаква секретна информация от общ характер за Оръжейните магазини, колкото да удовлетвори частично апетита й и…

В този момент зумерът на вратата сложи край на разговора. Хедрок трепна, прекъсна връзката и изключи захранването. Осъзнавайки, че е допуснал да бъде изненадан, той свали златната игла от вратовръзката си и се наклони над масата. Пръстенът си беше там — компактен, с орнамент, възпроизвеждащ абсолютно точно апарата за подслушване, чието материализиране бе станало възможно благодарение на енергията, получавана от миниатюрния атомен реактор, монтиран в пръстена. Би било много по-просто да се възползва от малкото лостче, автоматично задействащо нужната функция, но в момента за него бе по-важно възстановяването на душевното му равновесие.