Алфред Вогт - Оръжейните майстори

Отново с периферното си зрение Хедрок забеляза, че императрицата започва да губи търпение. Тя в никакъв случай не се възхищаваше на Оръжейните магазини и понеже неговото намерение бе да демонстрира пред присъстващите абсурдността на нейните подозрения, а не да измени основната й позиция, той реши да премине към същността:

— Онова, което проправителствените сили не разбират, е, че поради самото естество на научните си постижения Оръжейните магазини са много по-могъщи от правителството. Те, разбира се, съзнават, че ако проявят глупостта да свалят императрицата, това не би им донесло автоматичната подкрепа на населението, а по-скоро на свой ред би разтърсило стабилността, станала възможна благодарение на тяхното присъствие. Както и да е, превъзходството им е факт . Дори само това доказва, че обвиненията на императрицата срещу мен са лишени от смисъл, следователно зад тях стои друга мотивация.

Хедрок беше тънък психолог и разбираше, че тук се налага драматична пауза. Главният аргумент беше изречен, но обстановката бе толкова напрегната, че той имаше нужда от нещо, с което да отклони вниманието, нещо от съвсем друго естество, но все пак такова, че да бъде интегрална част от цялата му стратегия. Така че той продължи:

— За да ви илюстрирам нивото на великите научни постижения на Оръжейните магазини, ще споделя с вас, че те разполагат с апарат, който може точно да предскаже момента на смъртта на всеки човек. Преди шест месеца, на тръгване за този дворец, просто за да се развлека, разпечатах датите на смъртта на почти всички, присъстващи на тази маса, както и на членовете на Имперския съвет.

Сега вече беше приковал вниманието им. Това личеше по изопнатите черти на лицата им, обърнати към него в трескаво очакване. Но той не можеше да си позволи да изпусне контрола над разговора. Затова си наложи да се поклони пред пребледнялата владетелка и бързо изрече:

— Щастлив съм да обявя, ваше величество, че ви очаква дълъг и все по-изпълнен с достойнство живот. За нещастие… — в тона му се прокрадна нотка на опечаленост — … казвам за нещастие, тук присъства джентълмен, комуто е писано да умре… само след няколко минути.

Той не изчака да се наслади на ефекта от думите си и вместо това бързо се извъртя заедно със стола си. Защото не можеше да си позволи да загуби нито миг. Всеки момент някой можеше да разгадае блъфа му, а това би означавало бавна кончина по най-унизителен начин. Гласът му изгърмя през пространството, което отделяше неговата маса от друга, край която бяха седнали дузина униформени мъже:

— Генерал Грал!

— А? — Офицерът, натоварен да изпълни смъртната присъда, рязко се извърна. Изглеждаше неприятно изненадан като видя кой го вика.

Хедрок осъзна, че извикването му е довело до установяването на мъртва тишина в салона. Всички поканени бяха спрели да се хранят, бяха преустановили частните си разговори и бяха вперили поглед към кралската маса и него самия. Наслаждавайки се на огромната си публика, Хедрок събра въздух в гърдите си, стегна диафрагма и звънко изстреля във въздуха следния въпрос:

— Генерал Грал, ако умрете в тази минута, каква би могла да бъде причината?

Мъжът с мрачното лице тежко се надигна.

— Здравето ми е перфектно — изръмжа той. — За какво говорите, по дяволите?

— И сърцето ви е наред? — настоя Хедрок.

— Абсолютно.

Хедрок оттласна стола си назад и също стана. Не можеше да си позволи грешка заради неудобна позиция на тялото си. Рязко вдигна ръка и безцеремонно посочи генерала с пръст:

— Вие сте генерал Листър Грал, нали?

— Точно така. И трябва да ви кажа, капитан Хедрок, че най-категорично…

Но Хедрок го прекъсна:

— Генерале, със съжаление трябва да ви информирам, че според архива на Оръжейните магазини вие ще умрете от сърдечен удар днес , точно в един часа и петнайсет минути, което означава тази минута и… тази секунда!

Сега вече не можеше да спре. Хедрок плавно сви пръст и нагласи ръката си така, че да поеме оръжието, материализирало се в невидима за останалите плоскост.

Не беше от обикновените, достъпни навсякъде оръжия, не, това невидимо оръжие бе продукт на магьосник, специална неограничена във възможностите си версия, която никога не бе продавана, не бе излагана на показ и бе използвана само в изключително редки кризисни ситуации. Оръжието стреля все в същата невидима за хората плоскост и в мига, в който сърдечният мускул на генерала се сви в спазъм, Хедрок отпусна пръст. Оръжието незабавно се дематериализира.