Алфред Вогт - Оръжейните майстори

Избухна паника. Хедрок се отправи към трона и се поклони на императрицата. Не можа да сдържи възхищението си, защото тя беше неестествено спокойна. Може и да бе емоционална и неорганизирана, но в моменти на истинско вълнение, в мигове, когато трябваше да се вземат жизненоважни решения, тази жена беше в състояние да се опре на онова, което бе наследила като представителка на Ишер. Именно към този здрав разум се бе обърнал той и ето че сега го виждаше като скъпоценен камък, спокойно сияещ в дълбочината на очите й.

— Предполагам разбираш, че убийството на генерал Грал е косвено признание по всички обвинения.

Хедрок бе прекалено умен, за да отрече каквото и да било пред това необикновено същество, в което макар и за малко тя се бе превърнала. Затова само отговори:

— Бях информиран за смъртната присъда срещу мен, както и кой трябва да я изпълни.

— Значи признаваш?

— Готов съм да призная всичко, което пожелаеш, стига да разбереш, че за мен няма нищо по-ценно от твоите интереси.

Тя го изгледа недоверчиво.

— Човек на Оръжейните магазини — организация, която не пропуска нито една възможност да ми се противопостави — да приема така присърце моите интереси?

— Аз не съм, никога не съм бил и никога няма да бъда човек на Оръжейните магазини — подчерта Хедрок.

На лицето й се изписа изненада:

— Знаеш ли… почти ти вярвам. В теб има нещо странно, нещо чуждоземно, което трябва да разбера…

— Някой ден сам ще ти кажа, обещавам.

— Изглеждаш прекалено сигурен, че няма да заповядам на някой друг да те обеси.

— Както казах, никой Ишер не се е самоубивал.

— Пак подхващаш старата тема с тази невъзможна твоя амбиция. Добре, нека забравим това… Ще те оставя да живееш, но за известно време трябва да напуснеш двореца. Не можеш да ме убедиш, че съществува универсален шпиониращ лъч.

— Дали наистина не мога?

— Може и да сте разполагали с подобен апарат преди време, когато съм била на шестнайсет години, но оттогава целият дворец бе съоръжен със защитни екрани. Те са безсилни само пред двупосочно действаща система. С други думи, трябва да има апарат както отвън… така и вътре.

— Добре си осведомена.

— Що се отнася до измислицата — продължи императрицата, — че Оръжейните магазини могат да надничат в бъдещето, нека ти съобщя, че ние знаем колкото вас за пътуването във времето и ограниченията, с които е свързано то. Използването на принципа на махалото — който ни е добре известен — неизбежно води до фатални резултати. Както и да е, нека забравим и това. Искам да заминеш за два месеца. Мога да те повикам и по-рано, ако обстоятелствата позволят. А дотогава бъди така добър да предадеш следното послание до Съвета на Оръжейните магазини: онова, което правя, не може да навреди в ни най-малка степен на Оръжейните магазини. Кълна се в честта си!

Хедрок я изгледа продължително. Накрая рече тихо:

— Сега ще ти кажа нещо изключително важно. Нямам никаква представа какво правиш или какво си замислила, но забелязах нещо много характерно за теб. Във всичките си най-отговорни политически и икономически решения ти действаш от консервативни позиции. Не го прави повече. Назряват промени. Остави ги да се осъществят. Не се бори с тях, застани начело на тях, насочвай ги. Добави нови лаври на слава към знаменитата фамилия Ишер.

— Благодаря ти за съвета — хладно отговори тя.

Хедрок се поклони отново:

— Очаквам да ме повикаш след два месеца. Довиждане.

Когато стигна до порталите в далечния край на салона, разговорите зад гърба му вече се бяха възобновили. Той излезе със спокойна походка и, вече скрит от погледите на всички, ускори ход. Стигна редицата асансьори, влезе в един от тях и натисна експресния бутон за покрива. Изкачването бе продължително, а нервите му — поразклатени. Той добре съзнаваше, че всеки миг императрицата може да размисли и да промени решението си.

Асансьорът спря и вратата се отвори. В мига, когато кракът му стъпи навън, той забеляза групата мъже. Те със стегната крачка пристъпиха към него и го обградиха. Бяха неуниформени, но нямаше никакво съмнение, че са полицаи.

В следващия миг един от тях твърдо изрече:

— Капитан Хедрок, вие сте арестуван.

Той стоеше на покрива на двореца, изправен пред мъжете, и мозъкът му, свикнал да възприема победата като нещо закономерно, отказваше да се примири с оформящото се поражение. Хората бяха достатъчно на брой, за да се справят с всякакъв опит за съпротива от негова страна. Умът му заработи трескаво. Императрицата несъмнено бе предвидила, давайки заповедта за задържането му, че той ще си направи възможно най-лошите изводи и ще опита всичко по силите си, за да се противопостави. Моментът не бе подходящ за изтънченост, демонстрация на оскърбена невинност или тарикатски ходове. В следващия миг дълбокият му баритон изгърмя в тишината: