Алфред Вогт - Оръжейните майстори

— Да завъртите разговора в тази насока, капитан Хедрок, беше много умен ход от ваша страна — каза тя мрачно. — Искам обаче да ви уверя, че той ни най-малко няма да ви помогне. Бързата ви реакция само потвърждава, че сте знаели за моето намерение. Вие сте шпионин и ние вече няма да поемаме повече рискове с вас.

— Хайде сега, Инелда — обади се някой, — това не е достойно за теб.

— Ти мълчи, господинчо — сряза го младата жена. — Защото може да му направиш компания на ешафода.

Мъжете на масата многозначително се спогледаха. Някои неодобрително поклатиха глави, после всички започнаха разговор по двойки, съзнателно игнорирайки императрицата.

Хедрок чакаше. Беше си поставил задача да развие ситуацията в тази насока и сега, след като бе успял, постигнатото му се струваше абсолютно недостатъчно. В миналото остракизмът от страна на мъжете, на чиято компания тя държеше, винаги бе оказвал мощно емоционално въздействие върху владетелката. На два пъти, откакто бе дошъл, той бе ставал свидетел как това е в състояние да й повлияе в решаваща степен. Но не и този път. Осъзнаването на този факт окончателно се настани в съзнанието му, докато следеше с поглед жената, която се отпусна обратно на стола си, настани се удобно в него и нарочно се усмихна насмешливо. После усмивката изчезна, тя отново се смръщи и каза:

— Съжалявам, че усещате нещата по този начин, господа. Извинявам се за всички мои избухвания, за които може да ви се стори, че изразяват личното ми отношение към капитан Хедрок. Но аз съм сериозно разстроена от разкриването на шпионската му дейност.

Думите й бяха и внушителни, и убедителни и това възпря подновяването на разговорите между мъжете, замълчали, докато тя бе говорила. Хедрок се облегна на стола си. Усещаше все по-силно поражението си. Стана му съвсем ясно, че онова, което стои зад неговата екзекуция, е прекалено голямо и твърде важно, за да бъде отблъснато само с ум.

Моментът изискваше драстични, смели, дори смъртноопасни действия.

Приел с мрачна решителност нуждата от неизбежното, той огледа дългата маса с бялата ленена покривка и двете дузини изискано облечени млади мъже — това се бе превърнало само във фон на намеренията му. Сега имаше нужда от думи, които можеха да прекроят тъканта на създалата се ситуация, плюс някакво действие, което да ги подчертае. После осъзна, че принц Дел Куртин от известно време говори:

— … не може да се заяви, че някой е шпионин и да се очаква да приемем подобно твърдение. Ние отлично знаем, че ти си в състояние да бъдеш изкусна лъжкиня, когато това те устройва. Честно казано, ако допусках, че може да се стигне дотук, нямаше да пропусна заседанието на кабинета тази сутрин. А сега, можеш ли да ни дадеш и някои факти?

Хедрок почувства нетърпение. Мъжете вече бяха приели присъдата му, макар че едва ли осъзнаваха това. Колкото по-бързо прекратеше този разговор, толкова по-добре щеше да бъде за него. Но сега се налагаше много да внимава. Трябваше да изчака императрицата да заговори, независимо че беше в състояние да бъде толкова убедителна. Тя седеше малко вдървено, напълно сериозна, без намек за усмивка. След малко тихо каза:

— Опасявам се, че трябва да ви помоля да ми повярвате. Случи се нещо много важно и то бе единственият въпрос, който Съветът трябваше да обсъди тази сутрин. Уверявам ви, че решението капитан Хедрок да бъде екзекутиран бе взето единодушно и че лично аз съм дълбоко разстроена от тази необходимост.

— Наистина имах по-добро мнение за твоята интелигентност, Инелда — проговори Хедрок. — Или може би планираш поредната си безплодна акция срещу Оръжейните магазини и се опасяваш, че аз мога да науча за нея и да съобщя на Съвета на магазините?

Зелените й очи го пронизаха. Гласът й беше като стоманен нож:

— Няма да кажа нищо, което може да ти даде ключ за моите намерения. Не знам каква комуникационна система използвате с твоите началници, но знам, че такава съществува. Моите физици често засичат мощни излъчвания.

— От моята стая? — тихо се поинтересува Хедрок.

Инелда го изгледа. Устните й се изкривиха в гневна гримаса. После тя неуверено каза:

— Ти едва ли би посмял да дойдеш тук, ако нещата бяха толкова очевидни. Не желая да продължавам този разговор.

— В такъв случай — подметна Хедрок с възможно най-спокойния тон, — аз вече казах всичко необходимо, за да докажа невинността си, разкривайки пред теб, че знам за случая със змията, когато си била на шестнайсет години.