Алфред Вогт - Оръжейните майстори

Задачата бе трудна като вдяване на конец в игла. Три пъти последователно ръката му трепваше в критичния миг и се разминаваше с малката дупчица, която трябваше да бъде докосната. Четвъртият опит се оказа успешен. Апаратът за подслушване изчезна като пламък на духната свещ, с тази разлика, че от съществуването му не останаха никакви следи. Там, където бе стоял досега — върху ъгловата масичка — се виждаше само одеялото, което Хедрок предвидливо бе постлал, за да предпази плота на масата от одраскване. Той го отнесе в спалнята и застина в миг на нерешителност с пръстена в ръката. Поколеба се и накрая го остави в металната кутия, където съхраняваше още три подобни пръстена. След това включи механизма за самоунищожаване на кутията при опит за отваряне от човек, непознаващ устройството й. Когато най-сетне се отправи към вратата, за да отвори на настойчивото звънене, на пръста му бе останал само железният боен пръстен.

Високият младеж в коридора бе един от ординарците на кралицата. Познаваха се.

— Капитане, Нейно величество ми нареди да ви информирам, че обядът се сервира и че ви очакват да дойдете незабавно — каза младежът.

За миг Хедрок изпита усещането, че е обект на неуместна шега и че императрица Инелда вече е започнала малката си вълнуваща игричка. Не бе възможно толкова бързо да е станало време за обяд. Той погледна ръчния си часовник. Малкият циферблат показваше 12:35. Бе изминал един час, откакто бе чул красивата уста на императрицата да произнася с твърди устни смъртната му присъда.

Всъщност решението дали да остане за обяда, или не, вече му беше отнето. Събитията се бяха развили непостижимо бързо още откакто бе информирал Съвета, че разполага с един час. Докато минаваше покрай войниците, разположени из всички коридори по пътя за кралската трапезария, той постепенно осъзна реалността и тази реалност се свеждаше до простия факт, че трябваше да остане. Изводът се формира в главата му с такава окончателност, че Хедрок спря за миг на прага на величествената зала, усмихна се сардонично и си възвърна цялото хладнокръвие.

Спокойно, все така полуусмихнат, той намери път между масите на шумните гости и седна както обикновено на пет стола от императрицата, която, разбира се, бе начело на масата.

Очевидно бе пропуснал аперитива и супата. Хедрок седеше неподвижно и замислено изчакваше онова, което щеше да му предложи ходът на събитията. Огледа сътрапезниците си и установи, че до един са млади, здрави, високомерни и интелигентни трийсетгодишни мъже — все от личната свита на Нейно императорско величество.

За миг изпита съжаление при мисълта, че това е краят на всичко. Шестте месеца престой сред този разкош му бяха доставили истинско наслаждение. Беше се оказало толкова възбуждащо да наблюдава младите хора, вкусващи плодовете на грамадната власт, в която бяха облечени, опияняващи се от радостта, с която живееха и която с нещо напомняше за собственото му далечно минало. Хедрок горчиво се усмихна. Имаше нещо в собственото му безсмъртие, което не бе дооценил… някаква развиваща се склонност да игнорира рисковете при криза, някакво пренебрежение към съществуващата опасност. Разбира се, че бе допускал настъпването на момент, когато щеше да се нагърби със задача, излизаща извън рамките на тайната му мощ. И ето че пак, както някога в миналото, беше изправен пред необходимостта да постигне цел, съвсем различна от онова, което всички около него смятаха, че възнамерява да направи.

Размишленията му бяха прекъснати от императрицата, която за пръв път повиши глас, за да бъде чута през гълчавата в салона.

— Изглеждате много замислен, капитан Хедрок.

Хедрок бавно обърна глава към нея. Откакто бе влязъл, бе му се искало да я погледне по-внимателно, отколкото си бе позволявал досега. Но през цялото това време бе усещал, че тя не откъсва взора си от него. Беше красива и лицето й излъчваше трудно описуемо благородство. Имаше високи скули и твърда брадичка — така характерни за знаменитата фамилия Ишер. Виждаше пред себе си представител — последния, но само засега — на една изключителна генетична линия. Дивите страсти и упражняването на неограничена власт бяха оставили отпечатък върху това лице. Но вече беше ясно, че неорганизираната, но безусловно много умна Инелда, подобно на всичките си знаменити предци, било то мъже или жени, въпреки чисто човешките си недостатъци, щеше да надделее корупцията и интригите, продължавайки необикновената фамилия Ишер с още едно поколение.