Алфред Вогт - Космически хищници

Със замах Кьорл захвърли купата в един ъгъл и уви дебелото като корабно въже пипало около кръста на ругаещия мъж. Той не се разтревожи от пистолета, който висеше на колана на Кент. Това бе само вибрационно оръжие, използващо атомна енергия, но не и атомен дезинтегратор. Звярът запрати гърчещия се Кент в другия край на стаята. После разтревожен осъзна, че е трябвало да обезоръжи своя противник. Сега щеше да бъде принуден да разкрие защитните си сили.

Разярен, Кент избърса с едната си ръка стичащата се по лицето му суспензия, а с другата посегна към оръжието си. Дулото подскочи и белият трасиращ лъч блесна към масивната глава на Кьорл. Ушните власинки забръмчаха и отразиха автоматично насочената към него енергия. Овалните черни очи се присвиха, когато улови движението на хората, посягащи към своите вибратори.

Застанал недалеч от вратата, Гросвенър отсече:

— Спрете! Всички ще съжаляваме, ако действаме панически.

Кент щракна предпазителя на вибратора и полуизвърнат отправи озадачен поглед към Гросвенър. Кьорл приклекна разярен срещу човека, който го бе принудил да разкрие способността си да контролира енергии извън неговото тяло. Сега не му оставаше нищо друго, освен предпазливо да изчака последствията.

Кент отново погледна към Гросвенър. Този път неговите очи се присвиха.

— Кой сте вие, по дяволите, че ще издавате заповеди?

Гросвенър не отговори. Неговата роля в този инцидент бе приключила. Той бе усетил момента на емоционална криза и бе изрекъл необходимите думи с нетърпящ възражения тон. Това, че тези, които бяха изпълнили неговото нареждане, сега поставяха под съмнение пълномощията му да командва, не беше от съществено значение. Кризата бе преминала.

Стореното от него нямаше никакво отношение към вината или невинността на Кьорл. Какъвто и да беше крайният резултат от намесата му, решението за това създание трябваше да бъде взето от законните власти, а не от един човек.

— Кент — каза Сидъл хладно, — не мисля, че бяхте изгубили контрол над себе си. Вие умишлено се опитахте да убиете котето, след като знаехте, че директорът нареди то да остане живо. Възнамерявам да докладвам за това и ще настоявам да си понесете последствията. Знаете какви са те: отнемане на поста в сегашния ви отдел и лишаване от възможността да бъдете избран на ръководна длъжност, в която и да е от дузината служби на кораба.

Групичката мъже, в чието лице Гросвенър разпозна поддръжниците на Кент, се раздвижиха и зашепнаха. Един от тях се обади:

— Не говорете глупости, Сидъл.

Друг бе още по-откровен:

— Не забравяйте, че тук има хора, които ще свидетелстват в полза на Кент.

Кент се втренчи мрачно в кръга от лица.

— Корита беше прав, когато каза, че живеем във високо цивилизован век. И без съмнение упадъчен. — Той продължи разпалено: — Боже мой, никой ли не вижда в колко ужасна ситуация сме изпаднали? Джарви загина само преди няколко часа, а това кръвожадно създание, което е безспорният извършител на престъплението, лежи тук необезпокоявано и замисля следващото си убийство. Вероятно неговата бъдеща жертва е един от тук присъстващите. Що за хора сме ние? Глупаци, циници или любители на силни усещания? Или може би нашата цивилизация е толкова пропита с разум, че можем да се отнасяме със съчувствие дори към един убиец? — Той впери мрачния си поглед в Кьорл. — Мортън беше прав. Това не е животно. Това е дяволско изчадие от най-дълбокия ад на тази забравена от Бога планета.

— Не ставайте мелодраматичен — рече Сидъл. — Вашият анализ е плод на психологическата ви неустойчивост. Ние не сме любители на силни усещания, нито циници. Ние сме учени и искаме да изследваме това коте. Сега, когато го подозираме, то едва ли ще успее да издебне и друг от нас. Залагам хиляда срещу едно, че няма никакъв шанс. — Той се огледа. — Тъй като Мортън го няма, аз веднага поставям този въпрос на гласуване. Да смятам ли, че говоря от името на всички.

— Не и от мое, Сидъл. — Това беше Смит. И докато психологът го гледаше, зяпнал от изумление, той продължи: — В суматохата изглежда никой не забеляза, че когато Кент стреля с вибрационния си пистолет, лъчът попадна право в главата на звяра, без ни най-малко да го нарани!

Смаяният поглед на Сидъл се насочи към Кьорл и после отново към Смит:

— Сигурен ли сте, че лъчът го е улучил? Както казахте, всичко стана толкова бързо… Когато видях, че котето е невредимо, просто си помислих, че Кент не го е улучил.