Алфред Вогт - Космически хищници

Съставянето на Твърдението му отне няколко часа. Гросвенър го предаде в кабинета на Мортън. Един от помощник-секретарите му сложи входящ номер. Докато обядваше в столовата, реши, че е сторил, каквото е било по силите му. Малко по-късно попита сервитьора дали знае къде е котката, и получи отговор, че звярът по всяка вероятност се намира в голямата библиотека.

В продължение на един час Гросвенър седя в библиотеката, като наблюдаваше Кьорл. През цялото време съществото, изтегнало се върху дебелия килим, не помръдна. В края на този час входната врата се отвори и двама мъже влязоха вътре, като носеха голяма купа. Непосредствено след тях вървеше Кент. Очите на химика бяха трескави. Той се спря в средата на залата и каза:

— Искам всички да наблюдавате какво ще се случи! — Въпреки умората гласът му прозвуча решително.

Макар да се бе обърнал към всички в помещението, думите му бяха предназначени по-скоро за групата високопоставени учени, седнали в запазения за тях кът. Гросвенър се изправи, за да види какво има в купата. Тя съдържаше някакъв кафеникав концентрат.

Смит, биологът, също се надигна.

— Почакайте малко, Кент. По всяко друго време не бих оспорвал действията ви. Но сега изглеждате доста зле. Преуморен сте. Имате ли разрешение от Мортън за този експеримент?

Кент бавно се извърна и Гросвенър, който бе седнал отново, забеляза, че Смит не бе преувеличил. Под очите на главния химик имаше тъмни кръгове, а страните му бяха хлътнали. Той заговори:

— Аз поканих Мортън да дойде тук. Но той отказа. Според него не би имало нищо нередно, стига това създание да не участва по принуда.

— Какво има там — попит Смит, — в купата?

— Открих липсващия елемент — рече Кент. — Калий. В тялото на Джарви са останали само две трети от нормалното количество калий. Известно ви е, че в организма калият образува съединения с една от големите белтъчни молекули, която осигурява електрическия заряд на клетката. Това е фундаментално условие за живота. Обикновено след смъртта клетките освобождават техния калий в кръвта, което я отравя. Установих, че от клетките на Джарви липсва определено количество калий, което обаче не открих в кръвта. Не съм сигурен какво точно означава това, но смятам да разбера.

— А какво има в тази купа? — намеси се някой. Хората вдигаха глави от списанията и книгите и заследиха ставащото с интерес.

— В нея има живи клетки и калий в суспензия. Знаете, че можем да постигнем тази комбинация по изкуствен път. Може би затова звярът е отказал храната, която му предложихме за обяд. Калият не е бил в годна за него форма. Идеята ми е, че той ще го усети по миризмата или по онова, което му я замества…

Предполагам, че той долавя трептенията на веществата — прекъсна го Гуърли провлачено. — Понякога, когато размърда власинките около ушите си, инструментите ми регистрират отчетлива и много силна вълна от статично електричество. Според мен той използва по-високи или по-ниски честоти от тези, които възприемаме. Изглежда, че може свободно да контролира трептенията. Предполагам, че тези честоти не се генерират от самото движение на власинките.

Кент изчака с нетърпение Гуърли да свърши и продължи:

— Добре, да предположим, че улавя трептенията. Но ще можем да преценим точно неговата реакция на тези трептения едва след като реагира. — Сетне добави по-меко: — Вие как смятате, Смит?

— Във вашия план има три слаби точки — отвърна биологът. — Първо, вие допускате, че той е само животно. Изглежда сте забравили, че може да е заситен, ако наистина е използвал за храна Джарви. И накрая изключвате възможността да е подозрителен. Все пак оставете купата. Неговата реакция може да ни подскаже нещо.

Експериментът на Кент беше все пак обоснован, въпреки съпровождащите го емоции. Звярът вече бе показал, че може да използва насилие, ако бъде предизвикан. Неговата реакция в асансьора не можеше да бъде отмината като маловажна. Такива бяха заключенията на Гросвенър.

Кьорл гледаше вторачено с немигащи очи, докато двамата мъже поставяха купата пред него. Те бързо се отдръпнаха, а Кент пристъпи напред. Кьорл позна в негово лице онзи, който сутринта бе държал оръжие. Известно време наблюдаваше двуногото същество, после насочи вниманието си към купата. Ушните му власинки доловиха влудяващата еманация на ид. Тя беше слаба, толкова слаба, че оставаше почти незабележима, докато не концентрира сетивата си върху нея. Веществото ид се намираше в суспензионно състояние и в този си вид — почти безполезно за него. Но трептенето беше достатъчно силно, за да разбере Кьорл какво очакваха да направи. С ръмжене той скочи, пое купата със смукателните чашки на едно от пипалата си, извито като примка, и плисна съдържанието й в лицето на Кент, който изкрещя и отскочи назад.