Алфред Вогт - Космически хищници

Но до този момент във вселената не е открита нито следа от култура, направила толкова рязък скок. Развитието винаги е бавно. И първата стъпка е безмилостна преоценка на всичко, което довчера е било свещено. Вътрешните убеждения престават да действат. Неподлежащите преди на съмнение възгледи отстъпват пред безпощадните изследвания на точни и аналитични умове. Скептикът се превръща в най-висшия тип човешко същество. Мисълта ми е, че тази култура е загинала внезапно по време на най-големия си разцвет. В социологичен план последствията от такава катастрофа биха довели до крах моралните норми и до връщане към животинските престъпни нагони, освободени поради липса на идеал. Ще възтържествува жестоко безразличие към смъртта. Ако това същество… ако тази котка е потомък на такава раса, тя не е нищо друго освен коварно чудовище, хладнокръвен убиец, който би прегризал гърлото на ближния си, стига да има изгода от това.

— Достатъчно! — отсече Кент. — Шефе, готов съм да изпълня ролята на палач.

Смит го прекъсна остро:

— Възразявам. Чуйте, Мортън, ние не трябва да убиваме котката веднага, дори и да е виновна. Тя е истинска биологична съкровищница.

Кент и Смит се спогледаха гневно. Сетне Смит подхвърли полека:

— Драги ми Кент, разбирам, че вие от отдела по химия нямате търпение да поставите кръвта и плътта на котето в епруветки и да извлечете химическите им съставки. Със съжаление трябва да ви съобщя, че малко избързвате. Ние, биолозите, работим с жива материя, а не с трупове. Допускам, че физиците също биха искали да му хвърлят един поглед, докато е живо. Затова, опасявам се, че вие сте последни в списъка. Свикнете с тази мисъл, ако обичате. Котето ще бъде на ваше разположение не по-късно от година.

Кент каза прегракнало:

— Аз не разглеждам този въпрос в качеството си на учен.

— А би трябвало, сега, когато Джарви е мъртъв и вече нищо не можем да направим за него.

— Аз съм преди всичко човешко същество и тогава учен — отсече Кент разгневен.

— Нима сте склонен да се поддадете на чувствата си и да унищожите ценен за науката екземпляр?

— Готов съм да унищожа това същество заради неизвестните опасности, които крие. Ние не можем да си позволим риска още някой от нас да стане жертва.

Спорът беше прекратен от Мортън, който каза замислено:

— Корита, склонен съм да приема вашата теория като работна хипотеза. Но имам един въпрос. Възможно ли е културата, за която говорите, да се е появила на планетата, след като ние сме колонизирали тази галактична система?

— Да — отвърна Корита. — Възможно е това да се отнася към средата на десетата цивилизация на този свят. Докато ние, доколкото знаем, сме в края на осмата цивилизация на Земята. Всяка една от тукашните култури, разбира се, е изграждана върху руините на предишната.

— В такъв случай котето не би могло да познава този скептицизъм, заради който го заподозряхме като престъпник и убиец.

— Излиза, че не.

Мрачният смях на Мортън се разнесе по линията за връзка:

— Печелиш, Смит. Котето ще живее. Ако се стигне до други инциденти, след като вече го познаваме, те ще се дължат единствено на небрежност. Възможно е, разбира се, да грешим. И аз като Сидъл също останах с впечатление, че създанието през цялото време беше някъде наоколо. Може би сме несправедливи към него и на планетата да има и други опасни същества — Мортън замълча за известно време. — Кент, какво предлагате да правим с тялото на Джарви?

Главният химик заговори с горчивина:

— И дума не може да става за незабавно погребение. Проклетата котка е искала да вземе нещо от тялото. То изглежда цяло, но би трябвало нещо да липсва. Ще открия какво е то и ще ви докажа категорично, че убийството е било извършено именно от този звяр.

Когато се озова на кораба, Елиът Гросвенър тръгна към своя отдел. На вратата пишеше „Нексиализъм“. Зад нея имаше пет помещения, заемащи пространство с размери дванадесет на двадесет и четири метра. Там бяха инсталирани повечето от машините и уредите, които Фондацията по нексиализъм бе поискала от правителството. В резултат не беше останало много свободно място. Прекрачвайки прага на входната врата, той остана сам в своя личен сектор.

Гросвенър седна зад бюрото и се зае с доклада си за Мортън. Първо анализира физическата структура на котката, обитаваща тази пуста и студена планета. Подчерта, че едно толкова силно чудовище не може да бъде възприемано просто като „биологична съкровищница“. Хората не трябваше да забравят, че звярът има собствени инстинкти и нужди, основаващи се на различен от човешкия метаболизъм. „Вече разполагаме с достатъчно данни — говореше той пред диктофона, — за да направим онова, което ние, нексиалистите, наричаме Твърдение за посока.“