Алфред Вогт - Космически хищници

— Донесете тленните останки на кораба.

На мястото бяха приятелите на Джарви, напрегнати и сериозни. При вида на разкъсаната плът и опръскания с кръв метал спазъм стегна гърлото на Гросвенър. Той чу Кент да избухва:

— Кой го караше да тръгва сам, по дяволите!

Гласът на главния химик беше дрезгав. Гросвенър бе чувал, че Кент и неговият първи помощник, Джарви, са много добри приятели. Някой друг бе използвал линията, свързваща хората от отдела по химия, защото Кент каза:

— Да, ще трябва да направим аутопсия.

Тези думи напомниха на Гросвенър, че ще пропусне голяма част от разговора, ако не настрои приемника си на съответната вълна. Той докосна бързо с ръка най-близко стоящия и попита:

— Имате ли нещо против да се свържа с линията на отдела по химия чрез вас?

— Давайте.

Гросвенър положи леко пръстите си върху ръката на другия и чу нечий разтреперан глас:

— Най-лошото е, че по всяка вероятност това е било едно безсмислено убийство. Тялото е направено на пихтия, но като че ли си е цялото.

Смит, биологът, се включи на основната честота. Издълженото му лице изглеждаше по-мрачно от всякога.

— Убиецът може да е нападнал Джарви с намерението да го изяде и после е открил, че плътта му е негодна за ядене. Точно какъвто беше случаят с нашата голяма котка. Тя не пожела нищо от онова, което й предложихме… — Гласът му секна, сякаш той се беше замислил за нещо, след това бавно продължи: — Почакайте, а какво ще кажете за това създание? То е достатъчно голямо и силно, за да извърши подобно нещо с лапичките си.

Мортън, който вероятно бе следил разговора, се намеси:

— Тази мисъл сигурно вече е минала през ума на мнозина. В края на краищата това чудовище е единственото живо същество, което сме видели. Естествено, ние не можем да го екзекутираме само въз основа на подозрения.

— Освен това — обади се един от мъжете, — нито за момент не съм го губил от погледа си.

Преди Гросвенър да успее да заговори, гласът на Сидъл, психолога, долетя на основната вълна.

— Мортън, разговарях с неколцина и ето какво се оказа: първоначално смятаха, че звярът нито за миг не е напускал полезрението им, но като помислиха, решиха, че е възможно няколко минути да не е бил пред очите им. Аз също бях с впечатлението, че през цялото време се е навъртал около нас. Сега обаче откривам празноти. За няколко секунди, може би дори за цели минути, го нямаше никакъв.

Гросвенър въздъхна и реши да замълчи. Заключенията му бяха изречени.

Мълчанието наруши Кент, който заговори с ожесточение:

— Казах вече да не поемаме никакви рискове. Нека убием звяра, пък макар и само по подозрения, преди да е причинил още беди.

Мортън каза:

— Корита, там ли сте?

— Точно до тялото, шефе.

— Вие пообиколихте доста с Крейнси и Ван Хорн. Смятате ли, че това коте е потомък на господстващата раса на тази планета?

Гросвенър забеляза археолога малко зад Смит, заобиколен от колегите от неговия отдел.

Високият японец заговори бавно и с известна почтителност:

— Директор Мортън, ние сме изправени пред тайна. Погледнете тези величествени линии. Обърнете внимание и на архитектурния силует. Тези същества са създали внушителен мегаполис, но са били близо до земята. Сградите не са просто украсени. Те самите са орнаменти. Ето еквивалент на дорийска колона, на египетска пирамида, на готическа катедрала, изникнала сякаш от земята. Те носят в себе си послание, усещане за съдбовност. Ако този самотен, пуст свят може да бъде оприличен на планетата-майка, тогава земята е била одухотворена в сърцата на нейните обитатели. Това впечатление се подсилва и от лъкатушещите улици. Машините им доказват, че техните създатели са били не само математици, но преди всичко художници. И затова не са строили геометрично подредени градове от типа на ултрамодерната ни световна столица. Има искрено артистично увлечение, дълбоко радостно чувство, вписани в извивките и ирационалните пропорции на къщи, постройки и булеварди; усещане за енергия, за религиозна вяра в някаква вътрешна убеденост. Това не е западаща цивилизация, излиняла от времето, а млада и могъща култура, уверена в себе си и в бъдещето си. И изведнъж всичко е свършило, сякаш тази култура също е преживяла своята битка при Поатие 1 1 Битката при Поатие — на 19.IX.1356 г. френската армия е разгромена от англичаните, предвождани от Черния принц. — Б.ред. , след която е започнала да запада подобно на древната ислямска цивилизация. Или пък с един скок е преодоляла вековете на бавна адаптация, за да навлезе в периода на воюващите помежду си държави.