Алфред Вогт - Космически хищници

— Напълно съм сигурен, че лъчът го удари в лицето — отвърна Смит. — Вибрационният пистолет не може да убие с един изстрел човек, но може да го нарани. Котето не показва никакви признаци да е ранено; то дори не трепери. От това не трябва да се правят прибързани заключения, но като се имат предвид нашите подозрения…

— Може би кожата му е добър топлинен и енергиен изолатор — опонира му Сидъл.

— Може би. Но с оглед на нашата сигурност смятам, че трябва да поискаме от Мортън звярът да бъде затворен в клетка.

Докато Сидъл се мръщеше, изпълнен със съмнения, заговори Кент:

— Това е по-разумно, Смит.

— Означава ли това, че ако го поставим в клетка, вие ще бъдете доволен, Кент? — бързо попита Сидъл.

Кент се замисли и неохотно отвърна:

— Да. Ако десет сантиметра микростомана не могат да го удържат, по-добре да му предадем целия кораб.

Гросвенър, който до този момент не се бе намесил в разговора, продължи да мълчи. Той бе разгледал варианта за затварянето на Кьорл в доклада си до Мортън и смяташе клетката за неподходящо решение, главно заради нейния заключващ механизъм.

Сидъл тръгна към комуникатора на стената, размени тихо няколко думи й се върна.

— Директорът каза, че не възразява, стига да успеем да го вкараме в клетката доброволно. Другата възможност е просто да го заключим в стаята, в която се намира. Вие как смятате?

— В клетката! — обадиха се десетина гласа в хор.

Изминаха няколко секунди в мълчание, от което се възползва Гросвенър:

— Предлагам да го изкараме вън от кораба за през нощта. Той ще се навърта наоколо.

Никой не му обърна внимание с изключение на Кент, който каза кисело:

— Вие май не знаете какво всъщност искате? Първо му спасявате живота, а после ви хрумва, че е опасен.

— Той сам си спаси живота — отвърна Гросвенър кратко.

Кент се извърна и сви рамене.

— Ще го заключим в клетка. Точно там е мястото на един убиец.

— След като вече сме решили нещо — рече Сидъл, — да видим как ще го постигнем?

— Значи твърдо сте решили да го затворите в клетка? — попита Гросвенър. Нексиалистът и не очакваше отговор. Той се приближи и докосна края на най-близкото от пипалата на Кьорл.

Звярът леко се отдръпна, но Гросвенър бе настойчив. Той стисна отново пипалото и посочи с ръка към вратата. Животното се поколеба за миг, сетне тръгна безшумно през стаята.

Гросвенър извика:

— Трябва да изберем точния момент. Готови ли сте?

Малко по-късно, припкайки покорно след Гросвенър. Кьорл влезе в правоъгълна метална стая с две врати разположени една срещу друга. Човекът мина и през втората. Когато звярът понечи да го последва, вратата се плъзна пред носа му. Едновременно с това зад него се чу изщракване на метал. Кьорл се извърна светкавично и видя, че първата врата също е затворена. Усети енергиен поток, идващ от електрическата ключалка, която щракна, и застана неподвижно. Разбра, че е попаднал в капан, и устните му се разкривиха в гримаса на омраза, но се овладя. Съзнаваше, че трябва да реагира по различен начин в сравнение с предишното му затваряне. В продължение на векове бе отдаден изцяло на търсенето на храна. Сега хиляди спомени от миналото се събудиха в мозъка му. Тялото му притежаваше сили, които отдавна бе спрял да използва. Докато си спомняше за тях, умът му автоматично търсеше изход от положението.

Скоро след това Кьорл се отпусна на здравите си и гъвкави задни крайници и тялото му някак се смали. С помощта на ушните си власинки той проучи енергийния потенциал около себе си. Най-накрая легна на земята. В погледа му проблесна презрение. Жалки наивници!

Около час по-късно чу един човек — беше Смит — да работи с някакъв механизъм на покрива на клетката. Кьорл скочи на крака, уплашен. В първия момент реши, че е подценил тези същества и сега ще го убият, без да се церемонят. Надявал се бе, че ще му оставят време, за да изпълни плана си.

Надвисналата опасност го обърка. И когато внезапно почувства облъчващия го радиационен поток, мобилизира цялата си нервна система срещу възможната заплаха. Изминаха няколко секунди, докато разбере какво става: опитваха се да заснемат вътрешността на тялото му.

След малко човекът се отдалечи. Известно време още се чуваха някакви шумове, но и те постепенно заглъхнаха. Кьорл зачака търпеливо корабът да потъне в тишина. В далечното минало, преди да постигнат относително безсмъртие, кьорлите също са спели през нощта. Докато наблюдаваше как неколцина мъже дремят в библиотеката, той си бе спомнил за този навик.