Дейвид Брин - Килн хора

Върнах картината назад и гледах как спасителните автомобили пристигат заднишком и след това си тръгват един по един, докато не остана изгледът от една-единствена камера… показваща мъничкото петънце на първия шерифски автомобил, пристигнал на мястото на произшествието. Когато се опитах да превъртя още по-назад, фаталното парче от пустинята не само стана тъмно, а направо изчезна от паметта, подобно на сляпо кътче, към което никога не би погледнал. Съществуваше единствено на картите. Абстракция. За мнозина то дори не бе съществувало до момента на катастрофата.

Фермерските райони не дадоха никаква информация. Земеделците използват множество камери, за да наблюдават посевите си. Всяко необичайно нещо, като странник например, неминуемо щеше да привлече вниманието. Но в интересуващия ме хектар имаше само най-прост детектор на токсини на Агенцията за опазване на околната среда, който следеше за незаконно изхвърляне на отпадъци. Най-близките истински лещи се намираха на повече от пет клика разстояние — биологичен скенер, програмиран да наблюдава миграциите на костенурките и разни подобни работи.

Въпреки това не се отказах. Около планетата кръжат десетки хиляди търговски и шпионски спътници и още по-голям брой автоматични летателни апарати в стратосферата, обслужващи телефонните съобщения и новинарските камери. Някой от тях можеше да е бил насочен към това затънтено място по времето на катастрофата и да е записал светлините от фаровете на Махарал, които се отклоняват и се завъртат надолу към бездната.

Проверих… но не извадих късмет. Всички високочувствителни лещи бяха наблюдавали по-интересни и оживени места. Техническите капацитети продължават да обещават, че само след няколко години ще разполагаме със Световна всенаучна мрежа с близки изгледи, достъпна за всеки по всяко време. Но засега всичко това е в територията на научната фантастика.

Най-добрата ми възможност бе да опитам един собствен мъничък трик със суровите данни на някой спътник за наблюдение на микроклимата. Метеорологичният спътник не е истинска камера и се използва за следене на поривите на вятъра в Югозапада, като използва доплеров радар.

Движението, особено извънградското, раздвижва въздуха. Преди доста време се бях досетил, че можеш да проследиш курса на превозно средство, ако условията са подходящи. И ако имаш късмет.

С помощта на специален софтуер обработих записите на сателита за района на виадукта мигове преди катастрофата. Следях и най-малките детайли, отсявах и уголемявах доплеровите елементи, докато не станаха зърнести, движещи се на ръба на хаоса.

Отначало приличаше просто на обикновена буря от многоцветен шум. След това започнах да различавам отделни десени.

Да!

Приличаше на следа от минициклони, въртящи се от двете страни на пътя — призрачна диря, едва различима на фона на останалия шум. Като превъртах бавно назад от времето на катастрофата, успях да проследя спектралната следа, която се извиваше по пътя на юг, изчезваше и се появяваше отново като някаква змия фантом, движеща се със скоростта на автомобил.

Можеше и да свърши работа, ако Махарал не се бе разминавал с други коли… и ако въздухът бе останал неподвижен през цялата нощ.

И най-малката външна намеса би могла да заличи призрачната диря.

От сравнението на пространствените и времевите скали можех да кажа едно нещо за състоянието на Махарал, докато се е носел към мястото на срещата със смъртта си — ученият на „Универсални пещи“ сякаш бе имал оса в гащите! Беше карал с над сто и двадесет клика през целия извиващ се път. Просто си беше търсил белята.

А може би някой го беше следил? Или преследвал? Дирята беше прекалено неясна и разпокъсана, за да се определи дали е оставена от една, или от две коли.

Казах на Нел да продължи да следва смътната следа колкото може по-назад във времето.

— Разбрано — отговори домашният ми компютър. Гласът звучеше почти като човешки. — Ако не си много зает, има и други неща, които изникнаха, докато работеше. Колегата ти Малахай Монтморилин се обади още няколко пъти. Държах го настрана, както ми бе наредил.

Почувствах се виновен. Горкият Пал.

— Ще му се обадя довечера. Заповедта си остава в сила.

— Добре. Освен това получих по пневматичната тръба пратка от „Универсални пещи“. Пет нови заготовки.

— Прибери ги. И не ме занимавай с подобни тривиалности, ако обичаш.

Нел млъкна. От монитора виждах, че се е заела да проследи пустинното пътуване на Махарал. Заех се да проверя кибер-аватара, който бях пуснал в градската мрежа.