Дейвид Брин - Килн хора

Не, всъщност става въпрос за нещо още по-лошо. Ами ако откажа? Дали ще ме пусне, ако знае, че бих могъл да разкажа за този разговор на вайс Каолин? Разбира се, спазвам закона за конфиденциалност по отношение на всички свои клиенти. Винаги оправдавам доверието на работодателя си. Но параноичната маестра може да реши да не рискува, тъй като УП може да купи задължението ми с джобните си пари.

За всеки случай ще предпочете да унищожи това мое тяло и да плати тройно щетите на Албърт.

И той естествено ще си прибере парите. Кой си прави труда да отмъщава за дубъл?

Уоммейкър и гостите й ме гледат. Чакат отговор.

Погледът ми се плъзга покрай тях в търсене на нещо живо и зелено — растенията в саксии, които маестрата на „Студио Нео“ е разпръснала из гостните си. Искам да зърна нещо познато, което да ме успокои.

— Мисля…

— Да?

Прословутата й развратна усмивка извиква нещо тъмно в теб. Дори когато си глинен.

Още едно дълбоко вдишване.

— Мисля, че този фикус изглежда малко изсъхнал. Мисля, че трябва да го поливате по-често.

Лунният плаж е едно от любимите ми места. Заедно с Клара обичаме да ходим там, когато тълпите са намалели, особено когато разполагаме с туристически купони, чийто срок скоро ще изтече.

Разбира се, там могат да ходят само архита. Както е с всички най-добри места покрай брега. Никога досега не съм идвал тук като зелен… освен ако някои от копията ми не са изчезнали по същия начин, по който го правя и аз сега. Просто да са изхвърлили всяка надежда и да са отишли да играят хокей.

Паркирах мотопеда на обществения паркинг и излязох на панорамната площадка да се огледам. Надявах се, че няма да е толкова претъпкано. Когато цари спокойствие, архитата не са така чувствителни на тема територия и цветнокожи като мен спокойно биха могли да дойдат тук и да им се размине.

Вторник е делничен ден. Това имаше някакво значение, когато бях дете.

Но не и сега. Хората се бяха струпали на всяко открито място с кърпи, чадъри и всякакви плажни принадлежности. Мярнах няколко яркооранжеви спасители, които обикаляха с ципестите си ръце и крака, надуваха спасителни пояси и наблюдаваха къпещите се. Всички останали бяха в някакъв оттенък на човешкото кафяво — от тъмношоколадово до светло като пясъка.

Ако кракът ми стъпеше там, щях да изпъквам като вдигнат среден пръст.

Загледах се по-нататък и видях един скалист участък, оставен за такива като мен. Яркооцветена тълпа се бе струпала на място, където прибоят и острите камъни изглеждаха опасни за истинската плът. Нямаше никакви спасители — само неколцина чистачи на жълти ивици, екипирани с куки, с които да събират онези, които не са извадили късмет. Но кой ли ще иска да отстъпи времето си за плаж на една имитация?

Внезапно в мен се надигна бунт срещу всички правила… срещу списъците на чакащите и туристическите купони… само за да прекараш малко време на брега. Преди един век си можел да правиш каквото си искаш и да идеш където ти хрумне.

„Стига да си богат и бял — напомни ми тихият ми вътрешен глас. — Светлокафяв представител на управляващия елит.“

Днес самата идея за расизъм изглежда странна. Но всяко поколение има своите проблеми. Като дете се бях сблъскал с хранителните дажби. Водеха се войни за питейна вода. Сега пък страдаме от изобилието. Пълна работна заетост, високи доходи, поддържана от държавата лудост по хобита и убийствена скука. Вече няма закътани селца и бедни местни. Но това означава, че трябва да споделяш, всички красиви кътчета на Земята с девет милиарда други екскурзианти — и още десет-двадесет милиарда големи.

— Хайде, братко. Направи стъпката.

Гласът прекъсна мрачните ми мисли. Обърнах се и видях друг зелен, застанал до мен. Минаващите със семействата си архита не му обръщаха внимание, макар че той носеше плакат, на които с ярки букви пишеше:

Дубълът срещна погледа ми, ухили се и посочи плажа.

— Хайде, иди там — насърчи ме той. — Обзалагам се, че искаш да те забележат. Изживей си деня!

В последно време бях забелязал и други подобни създания. Поддръжници на кауза, която обърква повечето хора — изглежда им едновременно справедлива и тривиална. Разкъсвах се между отвращението и желанието да го засипя с въпроси. Като например, защо прави дубъли, щом мрази да бъде дискриминиран, когато е един от тях?