Дейвид Брин - Килн хора

Домакинята ми вдига ръка.

— Подозираме, че са налице определени технологични иновации, които се пазят в тайна. Много значителни открития, които заплашват да направят авторските права безсмислени, са били скрито монополизирани.

— Разбирам. Това изглежда незаконно.

— Със сигурност. Технологиите са най-опасни, кога; то се използват тайно.

Мислите ми препускат една след друга. Може и да е незаконно, но защо го казват на мен! Не съм ченге или технически копой.

— И кого подозирате?

— „Универсални пещи“.

Примигвам. Не зная откъде да започна.

— Но… те са пионери в областта на солистиката 5 5 Наука за душата — Б.пр. .

— Това ми е известно, господин Морис — снизходително ми се усмихва тя.

— Печалбите им идват от открития пазар и редовните доставки.

— Естествено. Всъщност УП продължават да играят на нормалния пазар и непрекъснато подобряват копирите, които произвеждат. Техническите подробности около тези усъвършенствания могат да се пазят в тайна само временно, докато се издадат патенти. Но дори и при тези обстоятелства те са длъжни според закона да уведомят обществото, ако някое нововъведение заплашва фундаментално да промени нашата култура, икономика или свят.

— Фундаментално? — Зловещите й думи разпалват неудържимо любопитството ми. Но въпреки това си остава основният проблем — не би трябвало да водя този разговор. — Може и да е така, маестра. Но още сега трябва да ви кажа…

Карираният мъж ме прекъсва с глас, учудващо дълбок за такава кльощава фигура.

— Проследихме вътрешна информация, изтекла от блестящите куполи на УП. Работят усилено върху нещо — може би върху коренна промяна на начина, по който хората произвеждат и използват големите.

Любопитството ми взема връх.

— За каква промяна става въпрос?

Лицето на вайс Колинс става иронично-огорчено под крещящата карирана маска.

— Не можете ли да се сетите, господин Морис? Как мислите, какво според вас би могло да промени начина, по който хората използват днешното си удобство?

— Ами… мога да назова няколко възможности, но…

— Моля. Споделете с нас. Дайте ни един-два примера.

Погледите ни се срещат. „Какво цели този?“

Известно е, че някои хора впечатват надарени с богата фантазия сиви, способни на творческо мислене. Това ли имат предвид? Тест за бързо схващане извън органичния мозък? Ако е така, значи аз съм дивечът.

— Ами… да предположим, че хората успеят по някакъв начин да поглъщат спомените помежду си . Вместо просто да впечатваш и прехвърляш само върху различни версии на самия себе си, ще можеш да прекарваш дни, седмици или дори цял живот в трупане на знания и опит с някой друг. Предполагам, че това би могло да се нарече телепатия, възможност за по-добро взаимно разбирателство… дарът да виждаме себе си такива, каквито ни възприемат другите. Това е стара мечта, която…

— … е напълно невъзможна — прекъсва ме тъмночервеният женски дубъл. — Церебралната Постоянна вълна на всяко човешко същество е уникална и хиперфракталната й структура е отвъд способностите на дигиталното моделиране. Само образецът, който е създал частично копие на вълната, може впоследствие да го възприеме отново. Факсимилето може да се върне единствено при собствения си оригинал.

Разбира се, това е общоизвестно. Въпреки това съм разочарован. Мечтата за съвършено разбирателство между хората не може да се загърби така лесно.

— Продължете, моля — със спокоен тон ме подканва Джинийн Уоммейкър. — Опитайте отново, Албърт.

— Хм. Ами, от години хората мечтаят за начин да се впечатват от разстояние. Да си седят вкъщи и да копират Постоянната си вълна в заготовка, която се намира далеч от тях. Сега и двете тела трябва да лежат едно до друго, свързани с гигантски криокабели. Но има нещо свързано с отношението шум/предавателна честота…

— Да, това е често срещано оплакване — замислено се обажда Джинийн. — Да кажем, че имаш спешна работа в Австралия и трябва да бъдеш физически там. Най-бързият начин е да си направиш дубъл, да го пъхнеш в експресна пощенска ракета и да се молиш да стигне целта цял и невредим. А и най-бързият начин да върнеш замразения череп на дубъла може да ти отнеме цял ден. Колко по-добре би било да можеш просто да прехвърлиш Постоянната си вълна по фотонен кабел, да впечаташ заготовката на място, да си свършиш работата и да пуснеш променената вълна обратно!

— Това пък прилича на телепортиране. Можеш да идеш където и да е — дори и на Луната — почти моментално… стига да си изпратил там заготовки предварително. Но необходимо ли е наистина? Вече разполагаме с телеприсъствие чрез Мрежата…