Дейвид Брин - Килн хора

Би ли дал равни права на същества, които живеят не по-дълго от еднодневка? Ще даде ли право на глас на копия, които могат да се произвеждат масово само по една прищявка — особено от богатите?

И защо той самият не слезе долу на плажа? Да се блъска с истинските хора, да се опита да събуди съвестта им, докато някой не се раздразни достатъчно, че да поиска идентификационния му номер и не подаде иск за глоба на собственика му за обида. Или докато някой не реши да плати за удоволствието да го направи на парченца.

Разбира се, че ще си стои тук и ще държи плаката си, но няма да се пречка на минаващите. Сигурно е двойник на някой от протестиращите, които бях видял сутринта пред „Универсални пещи“. Някой, който си пада да изпраща свои пълномощници да демонстрират по цял ден. Скъпо хоби… и много ефективен начин да протестираш.

И това ако не е абсурд! Още едно доказателство, че в наши дни повечето хора просто се чудят какво да правят със свободното си време.

Изведнъж започнах да се чудя какво, по дяволите става. Започнах деня си с мисълта да използвам дубъла на Клара за себе си, размишлявах върху философски проблеми отвъд разбирането на обикновен зелен, след което загърбих задълженията, заради които съм направен, й дойдох да си прахосам времето на плажа в тяло, което не може да се наслади на допира на пясъка и горчиво-соления вкус на морската вода.

„Какво ми става днес?“

И тогава ми просветна. За малко да затреперя.

„Сигурно съм франки!“

Или по-скоро нещо такова. Не се мотая насам-натам с разперени ръце и не муча като Борис Карлоф. Но все пак те предупреждават, че свръхизтощените неврони са потенциален източник на неприятности, когато впечатваш. А горкият Албърт сигурно е карал на автопилот, когато ме е правил.

„Аз съм фалшиво копие. Франкенщайн!“

След като го разбрах, ме обзе странно спокойствие. Плажът изгуби притегателната си сила. Риториката на агитатора ми стана симпатична. Върнах се при мотопеда си и тръгнах към центъра. Щом една побъркана буца няма желание да си върши домашните задължения, тогава може би най-добре ще е да иде при Пал и да го послуша.

Ако изобщо някой можеше да ми влезе в положението, това беше Пал.

Допълнение. Записано около час по-късно.

Извадих лош късмет. Лош и фатален.

Докато пътувах към Пал, изведнъж се оказах в капан между някакви ловци и жертвата им.

Може би съм бил потънал в мисли, не съм внимавал и съм карал прекалено бързо. Както и да е, така и не бях забелязал предупредителните сигнали. Мазери засвяткаха от шлемовете на глутница градски идиоти, които с викове и дюдюкания преследваха плячката си през стоманено-каменните каньони на Стария град.

Другите дубъли се хвърлиха настрани. Тежките динобуси присвиха към земята люспестите си туловища. Но аз видях в оределия трафик удобна възможност и се насочих право към свободното пространство. И след миг лъчите проблясваха навсякъде около мен, разкъсваха дрехите ми и загряваха псевдоплътта. Мазерните лъчи резонират при допир с истинска кожа и предупреждават ловците да не стрелят. Но в тази част на града вече няма много архита, така че мястото е идеално за отпускащо бойно поле… за скапаняци.

Излетяха от следващия ъгъл, помитайки кръстовището с високотехнологични сензори и оръжия. Един ловец изкрещя и вдигна издуто, подобно на оръдие нещо право към мен!

„Защо аз? — изхленчих. — Какво съм ви направил?“

Онзи стреля и свирепа жега мина покрай лявото ми ухо. Доста неточен изстрел, ако се целеше в мен.

Завъртях мотопеда, за да избягам, и набих спирачки точно навреме, за да не блъсна един длъгнест гол хуманоид! Яркожълт на цвят, с изрисувани червени концентрични кръгове по гърдите и гърба. Той се поколеба пред веспата — гледаше покрай мен с широко отворени очи, — после се обърна и понечи да избяга.

Преследвачите му нададоха ликуващи викове — ненормалници, поемащи следобедната си порция адреналин. Оръжията им изгърмяха и лъчите профучаха около мен. Рискуваха да им фраснат глоба за унищожаване на случаен дубъл, ако бяха уцелили моето тяло. А може би трябваше сам да си го изпрося! Да посрещна огъня с отворени обятия. Албърт щеше да получи двойно обезщетение за побъркано копие. Изгодна сделка.

Вместо това се наведох над кормилото й натиснах газта. Веспата изрева и се вдигна на задната гума като кон. И точно в този момент нещо уцели предното колело. Последваха още удари по машината и тялото ми, накрая мотопедът намери опорна точка и се стрелна по улицата.