Дейвид Брин - Килн хора

— Албърт, знаеш ли какво се случва вътре в един хризалис?

— Хриз… имаш предвид пашкул ли? Като онзи, в който гъсеницата…

— … се превръща в пеперуда. Хората си представят просто преобразяване — например, краката на гъсеницата се превръщат в крака на пеперуда. Изглежда логично, нали? Че главата и мозъкът на гъсеницата ще служат по същия начин и на пеперудата? Континуитет на паметта и битието. На метаморфозата се гледа като на козметична промяна на външните инструменти и покрития, но същността вътре…

— Риту, какво общо има това с Бета? — Честно казано, не виждах никаква връзка. Прочутият похитител и пират печелеше от търговия с евтини копия на много търсени (и защитени с авторски права) личности като Джинийн Уоммейкър. Риту Махарал несъмнено имаше своите чудатости, също толкова уникални, колкото и онези на маестрата. Но кой би платил за незаконни копия на администраторка в „Универсални пещи“? Каква печалба би могъл да получи от нея Бета?

Риту не обърна внимание на прекъсването ми.

— Хората си мислят, че гъсеницата се преобразява в пеперуда, но това не е вярно! След като оплете пашкула около себе си, гъсеницата се разтваря! Цялото същество се стопява в супа, служеща само за да поддържа малкия ембрион, който се храни и расте, за да се превърне в нещо друго. Нещо съвсем различно!

Погледнах нервно назад.

— Риту, не разбирам какво се…

— Гъсеницата и пеперудата имат едни и същи по произход хромозоми, Албърт. Но геномите им са различни и съществуват успоредно един с друг. Те се нуждаят един от друг по същия начин, както мъжът се нуждае от жена… за да се размножи . Различно от…

Риту спря да говори, защото аз бях спрял изведнъж, неспособен да помръдна, гледайки без да мигна. Откровението й най-накрая достигна до мозъка ми, избухвайки като бомба.

Не, не ме разбирайте погрешно. Обикновено приемам спокойно новите идеи. Всъщност винаги съм се опитвал да бъда скептичен, особено когато съм от плът. Архиразвенчаващ, ако искате. Но точно тогава нейните думи и загатванията й боляха толкова силно, че отчаяно желаех да ги отхвърля, заедно с цялото им разбиране.

— Риту, не… не искаш да кажеш…

— … че са двойка. Гъсеницата и пеперудата имат нужда една от друга, но нямат общи желания или ценности. При тях няма любов.

Чувах втората група военни големи да наближава зад нас, още повече уплашен, че имам някакво леко съмнение за вътрешната им природа. Но въпреки това не можех да продължа, без да задам още един въпрос. Погледнах Риту в очите. В полумрака всичко изглеждаше сиво.

— Ти кое си?

Тя се разсмя — рязък звук, който отекна в стените на тунела.

— Пеперудата, Албърт! Не можеш ли да се сетиш? Аз съм онази, която ще полети под слънчевите лъчи, ще се размножава с радост и в блажено невежество. Тоест, мислех се за такава. До миналия месец, когато започнах да разбирам какво става.

Устата ми пресъхна.

— А Бета?

В късия й смях се долови напрежение. Риту кимна към звука от маршируващите крака.

— Той ли? О, Бета прави всичко по силите си, не може да му се отрече. Той е човекът с копнежите. С амбициите. С ненаситния апетит.

— И още нещо — добави тя. — Той започва да запомня.

Би трябвало да се чувствам, сякаш ми е оказана голяма чест. Това наистина е гениална изработка.

Очевидно е в усилената Постоянна вълна, част от която съм в момента и която изпълва пространство, много пъти по-голямо от ограничените от тялото вълнички, съдържащи се в типичното тяло на голем. Пулсира и барабани със сила, каквато дори не си бях представял.

Йосил Махарал трябва да е знаел, че е на път да направи епохално откритие, едновременно прекрасно и ужасяващо. И че ужасът си е свършил работата с него… със солипсистичното малодушие, което съпътства Смерш-Фокслайтнеровия синдром. Оголеният страх се е сблъскал с изпълнената със страхопочитание примамка на нямащата равна на себе си възможност да промени света, и този конфликт го е побутнал по-нататък по пътя към лудостта.

Лудост, която у призрака му се проявява до крайност. Той все така продължава да бърбори, докато включва разпъващата душата машинария, подготвяйки ме/ни за моята/нашата определена роля на вълна-носител — фино настроено превозно средство, което да транспортира Йосил към олимпийско величие…

… въпреки че стрелбата, водеща се в някакъв подземен проход, се приближава все повече и повече.