Грег Беър - Радиото на Дарвин

— Казва, че обувките са стари — преведе Ладо. — Казва, че тези хора са умрели преди петдесет години. Може би повече.

Чикуришвили размаха ядно ръка с жест, който обхвана всички присъстващи, и обсипа Ладо с порой от грузински и руски думи.

Ладо продължи да превежда.

— Казва, че грузинците, които са разровили тези гробища, са много тъпи. Това не е работа за ООН. Стара история, отпреди гражданската война. Казва, че не са осетинци.

— Че кой пък е споменавал за осетинци? — намеси се сухо Бек.

Кайе разгледа обувката. Беше с дебела гьонена подметка, по връзките беше полепнала пръст. Кожата бе твърда като камък. Тя надникна вътре. Засъхнала кал, нито следа от чорапи или разложена плът — не изглеждаше обувката да е свалена от крак на мъртвец. Чикуришвили посрещна намръщено въпросителния й поглед, после драсна клечка кибрит и запали цигара.

„Играе“ — помисли си Кайе. В главата й нахлуваха спомени от лекциите по съдебна медицина, които бе посещавала редовно и с увлечение в Бронкс. Оперативна работа на местопрестъплението. Мирисът на предпазните маски.

Бек заговори на развален грузинско-руски, опитваше се да успокои офицера. Ладо любезно превеждаше неясните части. След това Бек хвана Кайе за лакътя и я отведе при един платнен навес, вдигнат на няколко метра от изкопите.

Под навеса, върху грубо сковани дървени маси, бяха подредени останките от изровените трупове. „Аматьорска работа“, рече си Кайе. Може би враговете на тукашния сакребуло ги бяха подредили и заснели, за да докажат тезата си.

Тя заобиколи масата: имаше два торса и череп. По торсовете се бяха запазили късове мумифицирана съединителна тъкан, върху челото и слепоочията на черепа тъмнееха изсъхнали ивици. Тя се огледа за гнезда от насекоми и откри една мъртва ларва, която се бе впила в разложената плът на шията. Твърде малко — вероятно телата са били заровени само няколко часа след смъртта. Навярно не е било през зимата, инак и тази ларва нямаше да я има. А може би зимите по тези ширини бяха меки.

Кайе взе оставеното на края на масата джобно ножче, отлепи с острието му останките от засъхнал, някога бял памучен плат върху единия от торсовете, след това отдели изпънатото парче кожа върху корема. Както в плата, така и в тъканите на таза имаше входни отвърстия от куршуми.

— Божичко! — промърмори тя.

В кухината на таза, запънато в сбърчена плът и изсъхнала пръст, лежеше миниатюрно телце, не по-голямо от шепа пилешки кокали, с хлътнало черепче.

— Полковник… — Тя посочи телцето на Бек и видя как лицето му се изпъва.

Труповете наистина можеше да са отпреди петдесет години, но в такъв случай бяха забележително добре съхранени. Бяха се запазили вълнени и памучни късчета от плата. Всичко беше съвсем изсъхнало. Местността отдавна се бе лишила от подпочвените си води, а и изкопите бяха дълбоки. Но корените…

Чикуришвили заговори отново. Този път тонът му бе смекчен, с нотки на вина. Доста вина се бе натрупала в тази странна през последното столетие.

— Той казва, че и двата трупа са женски — прошепна Ладо на Кайе.

— И сама го виждам — тросна се тя.

Заобиколи масата, за да огледа и втория труп. Този нямаше останки от кожа върху корема. Кайе разрови с върха на ножа коремната кухина — звукът бе като от стържене по изсъхнала кратуна. И тук в таза се гушеше миниатюрно черепче — ако се съдеше по размерите на телцето, ембрионът беше на не повече от шест месеца. Липсваха крайниците на трупа, но Кайе не можеше да определи дали са били отсечени преди да бъде хвърлен в гроба. Нито един от двата ембриона не беше изтикан навън от коремните газове при разлагането.

— И двете жени са били бременни — рече тя. Ладо преведе на грузински.

— Преброихме общо шест трупа — тихо каза Бек. — Жените са били застреляни, мъжете — вероятно пребити до смърт.

Чикуришвили посочи Бек, след това посочи през рамо към лагера и извика със зачервено, озарено от светлината на фенерчето лице:

— Джугашвили, Сталин.

И обясни, че гробовете били отпреди Великата отечествена война, от времето на чистките. В края на трийсетте. Това означаваше, че са отпреди седемдесет години — стари престъпления, които не бяха грижа на ООН.

— Той иска групата от ООН и руснаците да си вървят — преведе Ладо. — Казва, че това е вътрешна работа, не била за умиротворителите.

Бек заговори отново на грузинския офицер, този път с по-твърд глас. Ладо реши, че не иска да е между чука и наковалнята, и застана зад Кайе, която продължаваше да оглежда втория труп.