Грег Беър - Радиото на Дарвин

— Аз съм Кайе Ланг.

Бяха двама, цивилни. Единият, по-високият, с късо подстригана коса, пристъпи напред.

— Госпожице Ланг, тук имаме…

— Госпожо Ланг — поправи го тя.

— Добре, госпожо. Казвам се Уолас Юргенсън. Това е доктор Кевин Кларк от Снохомишския здравен отдел. Аз съм официален представител на Специалния отдел, създаден по поръчка на Кабинета за извънредно положение. Госпожо Ланг, имаме федерално разпореждане, въз основа на наредбата на щатската канцелария към Работната група. От нас се иска да се свържем с всички жени, които могат да бъдат потенциални заразоносители, във връзка с второстадийна…

— Това са глупости — прекъсна го Кайе.

Мъжът млъкна, погледна я изненадано, после продължи:

— Второстадийна АЧЕРВ-бременност. Разбирате ли за какво ви говоря, госпожо?

— Да — каза Кайе. — Но вие грешите.

— Дойдохме тук, за да ви информираме, че по решение на канцеларията към Работната група и Центъра за контрол за болестите, за да се избегне…

— Аз работех там — отново го прекъсна Кайе.

— Зная — отвърна Юргенсън. Кларк се усмихна и кимна, сякаш се радваше да се запознае с нея. — Накратко, госпожо Ланг, съответните органи са преценили, че вие може да представлявате заплаха за общественото здраве. Ето защо сме длъжни да информираме вас и всички останали жени от областта — за възможностите, които им се предоставят.

— Лично аз избирам да остана тук — произнесе с леко разтреперан глас Кайе. Плъзна поглед по лицата им. Приятни хора, гладко обръснати, възпитани, нервни и смутени също като нея.

— Имаме заповеди да отведем вас и съпруга ви в карантинния център в Линууд, където ще бъдете изолирани и ще получавате нужната ви медицинска помощ, докато не бъде решено, че повече не представлявате здравен риск…

— Не — повтори Кайе и усети, че лицето й се изчервява. — Това са абсолютни глупости. Съпругът ми е болен. Той не може да пътува.

Лицето на Юргенсън се изпъна. Очевидно се готвеше да направи нещо, което хич не му харесваше. Той погледна към Кларк. Отзад се появиха двама заместник-шерифи. Единият едва не се спъна в прага на верандата. Юргенсън преглътна и едва тогава продължи:

— Доктор Кларк може да прегледа мъжа ви преди да ви откараме.

— Той има силно главоболие — рече Кайе. — Мигренозен пристъп. Получава ги от време на време. — Погледна към алеята. Зад шерифската кола бе паркирана малка линейка. Миришеше на влага и на студен, нощен въздух.

— Ние нямаме избор, госпожо Ланг.

Нищо не можеше да направи. Ако се съпротивляваше, просто щяха да повикат още хора.

— Ще дойда. Но мъжът ми не е в състояние да бъде транспортиран.

— Госпожо, и двамата може да сте заразоносители. Длъжни сме да ви отведем.

— Аз ще прегледам мъжа ви и ако е нужно, ще му назнача лечение — обеща Кларк.

Очите на Кайе се наляха със сълзи. Чувстваше се отчаяна, безпомощна, изпълваше я безсилен гняв. Видя, че Юргенсън и Кларк поглеждат над рамото й, и в същия миг почувства зад гърба си някакво раздвижване. Извърна се рязко, изплашена, сякаш бе попаднала в засада.

Беше Мич. Пристъпваше мъчително, с изпънати крака и полузатворени очи, като чудовището на Франкенщайн.

— Какво има, Кайе? — попита той с дрезгав глас. Дори тези няколко думи го накараха да смръщи болезнено лице.

Кайе се обърна и изгледа Кларк и Юргенсън.

— Той има тежка мигрена. Боли го, разбирате ли?

— Кои са тези? — попита Мич и едва не се строполи. Кайе изтича при него и го подкрепи. — Не виждам почти нищо — оплака се Мич.

Кларк и Юргенсън разговаряха шепнешком.

— Госпожо Ланг, бихте ли го извели на верандата? — напрегнато каза Юргенсън. Кайе видя, че един от заместник-шерифите държи пистолет.

— Какво има?

— Те са от Работната група — обясни Кайе. — Дошли са да ни отведат.

— Защо?

— Някаква разпоредба, че сме били заразни.

— Не — поклати глава Мич и опита да се освободи от ръката й.

— Точно това им казах и аз. Но, Мич, нищо не може да се направи.

— Не! — извика Мич и размаха ръце. — Върнете се, когато ще мога да ви виждам. Когато ще мога да говоря нормално! Оставете жена ми на мира, за Бога!

— Госпожо, моля ви излезте на верандата — повтори заместник-шерифът. Кайе почувства, че ситуацията става опасна. Мич не беше в състояние да води нормален разговор. Кайе не знаеше какво може да направи, за да я защити. Мъжете отвън очевидно бяха изплашени. Времената бяха ужасни и можеха да се случат ужасни неща — да ги застрелят, може би дори да подпалят къщата.