Грег Беър - Радиото на Дарвин

Мъжът на екрана се представи. Доктор Ед Сангър, представител на Работната група към градска болница „Милосърдие“. Беше висок и слаб, с пясъчноруса коса и самоуверени маниери. Докато съобщаваше диагнозата, Дикън го слушаше с нарастващо безпокойство. „Как може да съм бил толкова сляп — повтаряше си той. — Огюстин е бил прав. Всички негови предположения се оказаха ужасяващо верни.“

Огюстин спря записа.

— Това е монощамен РНК-вирус, огромен и примитивен, вероятно около сто и шейсет хиляди нуклеотида. Не бях виждал нищо подобно. Опитваме се да намерим съответствие между неговия геном и вече познати ЧЕРВ-кодиращи участъци.

— Човекът не изглежда никак добре.

— Той умря снощи — допълни Огюстин. — Жената е напълно здрава, ако се изключат обичайните неприятности, свързани с бременността. — Огюстин скръсти ръце и се подпря на бюрото. — Латерална трансмисия на съвършено непознат вирус, почти със сигурност произлязъл и синтезиран от АЧЕРВ. Жената е заразила мъжа. Това е, Кристофър. Фактите, които очаквахме. Ще ни помогнеш ли пред медиите?

— Искаш да го съобщим, така ли?

— Смятаме да карантинираме или да затворим принудително всички жени с второстадийна бременност. Но за подобен ход са ни нужни сериозни доказателства. Става въпрос за нарушаване на гражданските права. Президентът е готов да ни подкрепи, но съветниците му поискаха да предложим няколко изтъкнати специалисти, които да излязат с официално изявление пред обществото.

— Аз не съм изтъкнат специалист. Повикай Бил Козби.

— Козби вече отказа. Но ти… ти си съвсем подходящ. Образът на пострадалия от фанатични врагове учен. Това сигурно ще се хареса. — Огюстин се засмя криво.

Дикън сведе поглед надолу.

— Сигурен ли си, че трябва да го направим?

— Абсолютно. Това ще ни отнеме три или четири месеца. Като се имат предвид последствията, не можем да си позволим да чакаме повече.

Дикън го погледна внимателно, после извърна глава към прозореца. Виждаше се малка част от градинката пред сградата.

— Всички бъдещи майки ще поставят на вратите си предупредителна табела — заговори Дикън. — Освен това ще бъдат изследвани за АЧЕРВ. Това ще струва милиарди.

— Финансовата, страна не е проблем — отвърна Огюстин. — Изправени сме пред най-голямата заплаха за здравето на нацията на всички времена. Кристофър, това е биологичният еквивалент на Кутията на Пандора. Ретровирусна болест, с която не сме в състояние да се справим. Заплаха от стотици, може би хиляди други болести, срещу които науката е съвършено неподготвена. Няма да имаме никакви проблеми с финансирането.

— Единственият проблем е, че аз не вярвам — тихо каза Дикън.

Огюстин го прониза с поглед.

— Преследвал съм вируси през цялата си кариера — продължи Дикън. — Виждал съм с очите си какво причиняват. Зная за ретровирусите, зная за ЧЕРВ. Зная и за АЧЕРВ. Вероятно човешките ендогенни ретровируси не са били елиминирани от генома, защото са осигурявали охрана от други, по-нови ретровируси. Те са нашата малка библиотека на защити. А… нашият геном ги използва, за да предизвиква промени.

— Няма доказателства за това.

— Искам да чуя гласа на науката, преди да поставя под ключ всяка бременна жена в тази страна.

Лицето на Огюстин потъмня от гняв.

— Не разбираш ли каква опасност ни грози? — почти извика той. — Мислех си, че ще се зарадваш на възможността да се върнеш на голямата сцена.

— Не — поклати глава Дикън. — Не искам.

— Все още ли живееш с твоите фантазии за нови видове?

— Това вече го надживях — въздъхна Дикън. Говореше като изморен старец.

Огюстин заобиколи бюрото, отвори една папка и извади плик. Всичко в позата, в наперените му движения, пробуждаше опасения и страх. Този Огюстин Дикън не бе виждал никога: чиновника, готов да нанесе смъртоносния си удар.

— Това пристигна за теб, докато беше в болницата. Беше адресирано официално, затова си позволих да го отворя.

Подаде плика на Дикън.

— Пристига от Грузия. Леонид Шугашвили ти е изпратил снимки на нещо, което нарича „Хомо супериор“. Нали?

— Не ти казах, защото не разполагах с никакви потвърждения.

— Умно. Защото в Тбилиси са го арестували за измама. Свързвал се е с роднини на изчезналите. Обещавал да им покаже къде са заровени близките им. Изглежда, се е опитвал да измами и нас.

— Това не ме изненадва, нито ще промени отношението ми по въпроса, Марк. Аз съм свършен човек. Всичките ми сили отидоха да се възстановявам от травмата. Вече не ставам за работа.