Грег Беър - Радиото на Дарвин

— Така да е — рече Огюстин. — Ще ти дам отпуска по болест. Но не забравяй, че имаме нужда от теб — както в кабинета, така и в Центъра за контрол на болестите. Следващата седмица пристигат шейсет епидемиолози да започнат втория етап. Не разполагаме със свободни стаи, вероятно ще трябва да настаня поне трима в твоята.

Двамата се изгледаха мълчаливо.

— Благодаря ти, че ме търпя толкова дълго — каза накрая Дикън.

— Няма защо — отвърна почти равнодушно Огюстин.

Мич извади последните кашони и ги остави до входната врата. Уендъл Пакър щеше да дойде по-късно с камиона за мебелите. Той се изправи и огледа къщата смръщено. От Коледа бяха минали само два месеца.

Кайе излезе от спалнята с телефона в ръка.

— Изключили са го. Сигурно задето ги предупреди, че ще напускаме.

Мич седна на един стол.

— Божичко, колко съм изморен. Малко остана.

— По дяволите — сепна се Кайе. — Забравих да заредя мобилния телефон. Батерията му е свършила. — Тя се върна в спалнята. Мич я изпрати с поглед. Забеляза, че продължава да върви съвсем изправена, макар че беше в седмия месец и коремът й изпъкваше забележимо. Плъзна поглед из стаята. После сведе очи към ръцете си. Изглеждаха подпухнали, със задебелени накрая пръсти, като ръчищата на Попай. Усещаше, че и краката му са отекли. Спеше му се, а бе едва четири следобед. Тъкмо бяха обядвали — супа от консерва. Навън бе още светло.

Кайе се върна и той скочи да й помогне да се настани на дивана. Изведнъж спря и вдигна ръка към челото си.

— Какво ти е? — попита го тя обезпокоено.

В този миг той видя първия блясък на заслепяващата светлина. Затвори очи и се отпусна на дивана.

— Идва — едва успя да каже Мич.

— Кое?

Той си посочи челото.

— Бум.

— В чантата си имам „Напроз“ — каза Кайе. Той я чу как става и върви през стаята. Зад спуснатите му клепачи отново блесна светлина. Болката беше като ехтяща в тясна долина артилерийска канонада.

Кайе пъхна две таблетки в ръката му и му подаде чаша вода. Той ги преглътна, без да отваря очи, без да вярва, че ще му помогнат. Може би ако се бе вслушал по-рано в признаците на задаващия се пристъп, ако ги бе глътнал сутринта…

— Ела, ще ти помогна да си легнеш — рече Кайе.

— Какво?

— В леглото.

— Трябва да тръгваме.

— Добре де. Но първо ще поспиш.

Това беше единственото спасение. Но и в съня болката бе все така нетърпима. Той си я спомняше — като гигантска, смазваща тялото му планина. Надигна се и остави на Кайе да го заведе до леглото. Изпита известно облекчение, когато почувства хладните чаршафи.

В просъница чу Кайе да му казва, че го обича.

Кайе дръпна одеялото и пипна Мич по челото. Беше влажно и студено като лед. Тя седна на леглото до него. Мъчно й беше, че не може да сподели болката му, да я облекчи. Също както и той не можеше да сподели нейната при раждане.

Мич дишаше учестено и повърхностно. Тя посегна машинално и докосна издутия си корем. Бебето се бе успокоило, след като цяла сутрин я подритваше.

— Мич? — повика го тихо тя, но той не отговори. Тя се изпъна по гръб, но не й беше удобно, обърна се на една страна, с лице към Мич, и се сгуши в него. Тишината в къщата я безпокоеше. Въздухът бе съвсем неподвижен. Не се чуваше дори обичайният далечен тътен от магистралата.

След около половин час се надигна. Мич продължаваше да спи, но сега дишането му изглеждаше по-равномерно. Тя отиде в кухнята и докато си наливаше чай, пред къщата спря кола. Кайе заобиколи масата и надникна през прозореца. Виждаше само светлините на фарове. Не очакваха никого. Уендъл беше в Сиатъл, щеше да дойде с камиона чак утре сутринта. Мъртън беше в Бересфорд, а Сю и Джек — в източен Вашингтон.

Помисли си дали да не събуди Мич, но не знаеше ще успее ли.

— Може пък да е Мария — каза тя на глас.

Но не посмя да иде при вратата. В хола и всекидневната цареше мрак, лампите светеха само в кухнята. Тънък лъч от фенер трепна по прозореца и се спря на отсрещната стена. Не беше пуснала пердетата — нали нямаха съседи.

После на вратата се почука — рязко и силно. Кайе си погледна часовника — беше точно седем.

На вратата отново се почука настойчиво.

— Кайе Ланг? — Гласът бе непознат, силен. — Мичъл Рейфълсън? Отворете. От юридическата служба на щатския шерифски отдел.

Дъхът й секна. Това пък какво беше? Дали нямаше връзка с нея? Тя отиде до вратата, дръпна резето и отвори. Светлината от фенерчето се плъзна по лицето й. Кайе се пресегна и включи външното осветление.