Грег Беър - Радиото на Дарвин

— Не си толкова наивен, Оливър. В Англия го правите от години.

— Така е, имал съм си работа с доста министри. Но ти какво правиш? Навремето помагаше на Кайе да създадете таен съюз — защо Огюстин още не те е уволнил?

— Защото видях светлината — навъсено каза Дикън. — Или по-скоро, мрака. Мъртви бебета. Изгубих надежда. Мисля си обаче, че Огюстин ме използва — има нужда от мен, за да поддържа баланса. Държи ме на каишка, но гледа да не я отпуска много. Пък и къде ще ида в тази количка? Вече не мога да пътувам. Неефективен съм.

— Или неутрализиран? — подсказа Мъртън.

— Кастриран — заключи Дикън.

— Понякога не си ли казваш: „Това е наука, всеки може да сгреши?“

Дикън завъртя глава.

— Не мога да си обясня хромозомния брой. Петдесет и две хромозоми срещу четирийсет и шест. Тризомални, тетразомални… какво пречи да доведат до Синдрома на Даун или нещо още по-лошо? Ако преди това не ги довърши Ъпщайн-Бар.

Мъртън бе оставил най-приятното за накрая — съобщи на Дикън за промените в Инсбрук. Дикън го изслуша напрегнато, присвил единственото си зрящо око към стената.

Спомняше си разговора с Кайе преди тя да се срещне с Рейфълсън.

— Значи Рейфълсън ще ходи в Австрия? — попита накрая, докато човъркаше с вилицата из чинията.

— Само ако го поканят. Знаеш, че там не се радва на добра репутация.

— Ще чакам доклада. Но не със затаен дъх.

— Мислиш, че Кайе е тръгнала в погрешна посока.

— Не зная дори защо взех тази храна — тросна се Дикън и пусна вилицата. — Не съм гладен.

— Бебето е доста добре — каза доктор Галбрейт. — Нормално развитие за второ тримесечие. Взехме проби за анализ — типична второстадийна АЧЕРВ-бременност.

Последното върна Кайе към действителността.

— Момче или момиче? — попита тя.

— Петдесет и две XX-хромозоми — каза Галбрейт, разтвори кафявата папка и подаде на Кайе копие от анализа. — Хромозомно абнормален женски плод.

Кайе прегледа листа с разтуптяно сърце. Не беше казвала на Мич, но наистина се надяваше да е момиче, за да премахне разстоянието, множеството различия, с които вероятно щеше да трябва да се справя.

— Става дума за дубликати, или за напълно нови хромозоми?

— Ако можехме да го определим, вече щяхме да сме прочути — въздъхна Галбрейт. — Но не знаем. На пръв поглед не изглежда да се дублират.

— И няма допълнителна 21-ва хромозома? — попита притихнало Кайе, докато плъзгаше пръст по редовете.

— Няма. Не мисля, че плодът ще има Синдрома на Даун. Знаеш обаче какво ми е мнението.

— Заради допълнителните хромозоми.

Галбрейт кимна.

— Няма начин да разберем колко хромозоми са имали неандерталците — рече Кайе.

— Ако са като нас, значи четирийсет и шест.

— Но не са като нас. Това си остава загадка. — Кайе се надигна, положила ръка на корема си. — Значи смяташ, че засега бебето е здраво.

Галбрейт кимна.

— Но какво знаем ние? Почти нищо. Кръвният ти анализ е позитивен за херпес симплекс и негативен за мононуклеоза — тоест Ъпщайн-Бар. Никога не си боледувала от рубеола. За Бога, Кайе, стой настрана от всеки, който е болен от рубеола.

— Ще внимавам — обеща Кайе.

— Не зная какво повече да ти кажа.

— Пожелай ми късмет.

— Пожелавам ти всичкия късмет на Земята и в небесата. Което не ме кара да се чувствам по-добре като лекар.

— Решението си е наше, Фелисити.

— Разбира се. Още нещо. Нали ти казах, че болницата изпрати официален протест срещу задължителното регистриране за всички АЧЕРВ-бременности. Е, провалихме се. Нищо не се получи. Ще продължаваме с регистрацията. Дори и да не си съгласна, длъжни сме да регистрираме и теб.

— Ами направи го — рече спокойно Кайе.

— Зная, че си се преместила. Ако въведа неверен адрес, болницата може да си има неприятности, а на мен да ми отнемат разрешителното. — Тя погледна Кайе натъжено. — Трябва ми новият ти адрес.

Кайе погледна формуляра, после поклати глава.

— Кайе, моля те. Искам да остана твой наблюдаващ лекар, докато това приключи.

— Да приключи?

— До раждането.

Кайе отново поклати глава. Галбрейт я гледаше с насълзени очи.

— Разбери, че нямам избор. Никой от нас няма избор.

— Няма да позволя да дойдат и да ми вземат бебето — спокойно каза Кайе.

— Ако не ми помагаш, не мога да бъда твоят лекар.

— Аз нямам лекар.

— Кайе, престани. Нашата болница направи всичко възможно да бъде прекратена задължителната регистрация. Още не сме се отказали от усилията. Обещавам ти да държа здравния ти картон под стриктно наблюдение. Повярвай ми, Кайе, ние сме на твоя страна.