Грег Беър - Радиото на Дарвин

— Чух, че е работа на НЗИ — допълни Мъртън. — Информация от наши собствени източници.

— Това е новина за мен.

— Нищо, ще я проведем в един мотел, близо до студентското градче. Тясно е, но има френски ресторант с чудесна кухня. Щом ще сме преследвани от закона бандити, защо да не си доставим малко удоволствие?

— Не разбирам какво общо има всичко това с мен, но ви желая успех.

Мъртън продължаваше да се хили предизвикателно.

— Тази сутрин научих от професор Брок, че имало доста съществени промени в състава на групата, която работи с двете мумии в Инсбрукския институт. Комисията, провела вътрешна проверка, е стигнала до заключението, че са били игнорирани ключови факти, което е довело до сериозни научни пропуски. Хер професор Брок е бил повикан по спешност в Инсбрук. В момента пътува натам.

— Не зная защо това трябва да ми е интересно — промърмори Огюстин. — Имате още две минути.

Госпожа Лейтън се върна с кафетата. Мъртън отпи спокойно.

— Благодаря ви. Възнамеряват да третират двете, пардон, трите мумии като семейство с общи генетични корени. Това означава официално признаване на първото твърдо доказателство за човешкото еволюционно изменение. Защото, както е известно, мумиите са били преносители на АЧЕРВ.

— Ами хубаво. — Огюстин сви рамене.

Мъртън притисна длани. Флорънс го наблюдаваше любопитно.

— Доктор Огюстин, най-сетне излязохме на дългия път към истината. Интересно ми беше да наблюдавам как ще възприемете тази новина.

— Случилото се преди десет, или повече хиляди години едва ли има някакво отношение към това, което става сега. Нито един-едничък иродов фетус не е доживявал до края на бременността. Нещо повече — в един доклад, който получих вчера от Института по алергология и заразни болести, се казва, че не само второстадийните плодове биват отхвърляни с катастрофални темпове, но и че те са особено уязвими за почти всички познати херпес вируси, включително Ъпщайн-Бар. Мононуклеоза. Деветдесет и пет процента от населението на Земята е заразено с Ъпщайн-Бар, господин Мъртън.

— Нищо ли няма да промени възгледите ви, докторе?

— Единственото ми здраво ухо все още шуми от бомбата, която уби президента. Понесох тежък удар. Нищо не може да ме разтърси, освен факти, истински, неоспорими факти. — Огюстин се изправи и заобиколи бюрото. — Пожелавам на специалистите от Инсбрук успехи — каквото и да са решили да търсят. Съществуват достатъчно тайни и загадки в биологията, с които да се занимаваме чак до свършена на света. Ако пак идвате във Вашингтон, господин Мъртън, наминете. Сигурен съм, че Флорънс ще запомни за кафето.

Подпрял подноса в скута си, Дикън въртеше колелата на инвалидната количка. Когато забеляза Мъртън, сви към масата му, спря до нея, остави подноса и попита:

— Как беше пътуването с влака?

— Страхотно — отвърна Мъртън. — Знаеш ли, че Кайе Ланг държи снимката ти на бюрото си?

— Странно послание ми носиш, Оливър. Защо, по дяволите, трябва да ме е грижа?

— Защото смятам, че изпитваш нещо повече от колегиално уважение към нея. Тя ти е писала след инцидента. А ти не си отговарял.

— Ако ще ме ядосваш, ще ида на друга маса. — Дикън посегна към подноса си.

Мъртън размаха ръце.

— Извинявай. Всичко е заради гадния ми нрав.

Дикън пусна подноса и го погледна.

— В началото все още се надявах, че ще се възстановя, безпокоях се, че никога няма да мога да използвам краката и ръцете си. Опитвах се да си вдъхна вяра в собственото тяло. Не беше лесно, защото трябваше да надмогвам болката. Не съм имал време да оплаквам пропуснати любовни възможности. А при теб как е?

— Имах момиче в Лийдс, но ме заряза миналата седмица. Освен това се оказах позитивен. Това я уплаши.

— Съжалявам — рече Дикън.

— Наминах да посетя Огюстин в неговата светая светих. Ама че дръпнат човек.

— Радва се на обществена подкрепа. Сега на власт са фанатиците, които настояват за твърди мерки. Не бива да забравяш, че имаме извънредно положение и заповедите ги издава Кабинетът — което означава, че управляват почти всичко. След като Шоубек се отдръпна, Огюстин стана вторият човек след президента.

— Звучи страшно.

— Кажи ми нещо, което да не е.

Мъртън се замисли.

— Убеден съм, че Огюстин дърпа конците, за да отложи северозападната конференция, посветена на АЧЕРВ.

— Той е твърдоглав бюрократ — което означава, че ще си пази мястото с всички възможни средства.

— А къде остава истината? — попита Мъртън. — Не съм свикнал правителството да се меси в научните спорове.