Грег Беър - Радиото на Дарвин

— Май трябва да пийнеш нещо — бе първият й коментар.

— Кайе още ли спи? — попита Мич. — Исках да съм с нея.

Галбрейт кимна и каза:

— Можеш да влезеш по всяко време. Прегледах я. Интересуват ли те подробностите?

— Моля те, спести ми ги. И без това не съм на себе си… Извинявай.

— Няма нищо. Тя е смела жена, която мисли, че знае какво иска. Освен това все още е бременна. Вторичният зародиш вече е заел позиция. Няма родова травма, нито опасно кървене, изхвърлянето беше като по учебник, ако някой реши да пише учебник за тези неща. В болницата направиха биопсия — несъмнено се касае за първостадиен АЧЕРВ-аборт. Хромозомният брой беше потвърден.

— Петдесет и две? — попита Мич.

Галбрейт кимна.

— Както при останалите. Би трябвало да са четиридесет и шест. Става въпрос за сериозна хромозомна аномалия.

— Или за нова степен на нормалното — поправи я Мич.

— Да се надяваме, че си прав. След няколко месеца ще разполагаме с нови данни.

— Не зная как се чувстват жените след подобен инцидент. Какво трябва да й кажа?

— Остави я да се наспи. Когато се събуди, й кажи, че я обичаш и че тя е храбра и неповторима. Преживяното ще й се стори като лош сън.

— А какво да й кажа, ако и следващата бременност свърши по този начин?

Галбрейт въздъхна и каза:

— Нямам представа.

Докато Мич приключваше с попълването на картона за изписване, Кайе си сгъна нощницата, прибра я в шкафчето, след това влезе в банята да си вземе четката за зъби.

— Всичко ме боли — оплака се тя.

— Ако искаш, ще взема количка — предложи Мич. Вече беше при вратата, когато Кайе се показа от банята и му махна да спре.

— Мога да вървя. Чувствам се много по-добре. Но, Мич… петдесет и две хромозоми. Как ми се иска да разбера какво означава това.

— Има време — успокои я той.

Тя го погледна строго, после забеляза колко е изморен и нещастен, и въздъхна:

— Прав си.

Галбрейт почука на отворената врата.

— Влизай — покани я Кайе. Галбрейт прекрачи прага, следвана от непознат мъж със смутено изражение, облечен в сив костюм.

— Кайе, това е Ед Джанели. Официален представител на Кабинета за извънредно положение в болницата „Марийн Пасифик“.

— Госпожо Ланг, господин Рейфълсън. Съжалявам за затрудненията. От мен се иска да получа известна информация и подписите ви, съгласно разпоредбите на Кабинета за извънредно положение, както и специалните вътрешнощатски изисквания, подписани от губернатора на 22 юли тази година. Извинявам се за причиненото ви неудобство и за изживените страдания…

— Чакайте, чакайте — спря го Мич. — Какво искате всъщност от нас?

— Всички жени, носещи второстадийни, заразени с АЧЕРВ фетуси, трябва да се регистрират в нашата служба, за да бъдат наблюдавани. Ако желаете, наблюдението може да се извърши и от доктор Галбрейт, тъй като става дума за стандартизирани изследвания.

— Няма да се регистрираме — заяви Мич и се обърна към Кайе. — Готова ли си да си вървим?

Джанели му препречи пътя.

— Не бих искал да ви притеснявам, господин Рейфълсън, но изпълнението на разпоредбите е задължително за всички.

— Не признавам този закон — заяви упорито Мич.

— Глобата е петстотин долара за всяка отложена седмица.

— Хайде да не се караме — намеси се помирително Галбрейт. — Гледай на това като на допълнение към акта за раждане.

— Само че детето още не се е родило.

— Тогава нека бъде добавка към медицинската епикриза за спонтанен аборт — каза Джанели.

— Не е имало аборт — възрази Кайе. — Това, което става, е съвсем естествено.

Джанели завъртя отчаяно глава.

— Всичко, което искаме, е настоящият ви адрес и разрешение за достъп до медицинския ви картон, ако желаете — в присъствието на доктор Галбрейт и вашия адвокат.

— Божичко — възкликна Мич, заобиколи Галбрейт и Джанели, но на прага спря и се обърна към тях.

— Давате ли си сметка до какво ще доведе това? Хората просто ще започнат да се крият от вас.

— Ръцете ми са вързани — оправда се Галбрейт. — Болницата се бори срещу това решение. Възнамеряваме да пратим жалба до Здравния борд. Но засега…

Мич и Кайе излязоха. Галбрейт ги изпрати до вратата. Лицето й бе помръкнало.

Джанели обаче ги последва в коридора. Беше малко ядосан.

— Трябва да ви уведомя — почна той, — че глобата е с натрупване…

— Стига, Ед! — викна му Галбрейт. — Остави хората да си вървят!

Джанели замръзна, после поклати глава.

— Мразя тази гадост!

— Мразиш ли я? — подскочи разгневено Галбрейт. — Ами тогава остави пациентите ми на мира!