Грег Беър - Радиото на Дарвин

Дикън извърна глава.

— Тя спонсорира провеждането на конференция в щата Вашингтон. Опитахме се да я отложим чрез Кабинета за извънредно положение, но…

— Научна конференция?

— Най-вероятно ще си дърдорят за еволюцията. И без съмнение ще окуражават бъдещите майки. Това може да предизвика истинско бедствие и със сигурност ще окаже лошо влияние на обществената нагласа. Кристофър, ние не контролираме медиите. Как смяташ, тя може ли да стигне до крайности в изказванията си?

— Не — отвърна Дикън. — Тя е много разумен човек.

— Още по-зле. Все пак има едно слабо местенце, което бихме могли да използваме срещу нея, ако прекоси границата. Този Мич Рейфълсън е с репутация на пълен неудачник.

— Той е свестен човек — отбеляза спокойно Дикън.

— Той е пасив, Кристофър — произнесе Огюстин. — За щастие не наш пасив.

Кайе се отпусна на стола в кухнята. Мич бе излязъл в девет сутринта за среща във Вашингтонския университет. Първата реакция на посещението му в Хайеровия музей бе отрицателна — плашеше ги скандалната му слава, не искаха да се забъркват в спорове независимо от тесните му връзки с Брок. Както бяха посочили по време на събеседването, Брок бил също „противоречива“ личност, заради което го „прогонили“ от Инсбрукския институт.

Открай време Кайе ненавиждаше академичните интриги. Тя отвори сложения до чашата с витамини бележник и прегледа първите страници. Тази сутрин бе решила да напише късо есе за конференцията, до която оставаха само две седмици…

Но внезапно стигна до задънена улица. Вдъхновението й се изпари в мига, когато почувства, че нещо става в утробата й.

Бяха изминали близо деветдесет дни. Снощи бе записала в дневника си: „Трябва вече да е с размерите на мишка“. И нищо повече.

Взе дистанционното и смени програмата. Губернаторът Харис даваше поредната пресконференция. Всеки ден излизаше в ефир, за да обясни какви мерки се вземат във връзка с извънредното положение, както и какви проблеми създават едни или други групи от опоненти — губернаторът, изглежда, разполагаше със солиден запас от противници. Накрая следваше ежедневната черна статистика:

— На северозапад, от Охайо до Айдахо, по данни на полицията, са били извършени над трийсет човешки жертвоприношения. Като прибавим към това и приблизително двайсет и двете хиляди насилствени инцидента срещу жени в нашата страна от началото на годината, очевидно и дума не може да става за прекратяване на извънредното положение. Ние сме народ, изгубил своя път, забравил Бога, завладян от паника и зловредни мисли…

След изказването на губернатора започна кръгла маса с представители на различни научни организации и държавни служители. Обсъждаше се въпросът за заразените с АЧЕРВ деца, които били заразоносители — пълна глупост, до каквато не й беше точно сега.

Телефонът иззвъня. Тя изключи телевизора.

— О, красавице неземна… Успях да събера в една стая Уендъл Пакър, Мария Кьониг, Оливър Мъртън и професор Брок.

Кайе се усмихна.

— Те искат да се срещнат с теб — продължи Мич.

— Само ако са готови да ми акушират.

— Господи… чувстваш ли нещо?

— Киселини в стомаха — отвърна Кайе. — Освен това съм нещастна и лишена от вдъхновение. Но не смятам, че ще е точно днес.

— Нека тогава те вдъхновя с това — засмя се Мич. — Присъстващите тук са решили да запознаят обществото с резултатите от Инсбрукския анализ на тъкани. Вероятно ще предадат документите по време на самата конференция. Пакър и Кьониг заявиха, че ще ни подкрепят.

Кайе затвори очи за миг. Искаше да се наслади максимално.

— А учрежденията, които представят?

— Не. Шефовете винаги се съобразяват с това откъде духа вятърът. Решили сме днес да вечеряме заедно. Ти във форма ли си?

Стомахът й като че ли се беше поуспокоил. Сигурно до един час вече щеше да е съвсем гладна. От години следеше работата на Мария Кьониг и й се възхищаваше. Но вероятно не бе никак лесно да се издигнеш в едно чисто мъжко обкръжение.

— Къде ще ядем?

— Само на пет минути от болница „Марийн Пасифик“ — отвърна Мич. — Нищо повече от това не зная.

— Може пък да хапна купичка овесени ядки — рече Кайе. — Да взема ли автобуса?

— Глупости. Ще бъда при теб след пет минутки. — Мич й прати целувка по телефона и даде слушалката на Оливър Мъртън, който искал да говори с нея.

— Не сме се срещали, но ви стискам ръката — каза Оливър задъхано, сякаш бе търчал нагоре по стълби. — Извинете ме, но се притеснявам да разговарям с вас.