Грег Беър - Радиото на Дарвин

Мич и Кайе не знаеха какво да отговорят.

Младият мъж с черни дрехи се препъваше, увиснал между двамата полицаи. Лицето му бе изкривено от болка и бяло като облаците, които продължаваха да се плъзгат невъзмутимо по небето.

Моторът на буика ревеше.

— Съжалявам, че трябваше да присъствам на това — рече Кайе.

— Не биваше да те водя там — каза Мич.

— Какво става в тази страна? Всички ли са полудели? Това вече беше прекалено.

— Връщаме се към старите дни.

— Напомня ми за Грузия. — Кайе притисна брадичката си с юмруче.

— Не обичам, когато жените обвиняват мъжете.

— Никого не обвинявам. Това е естествена реакция.

Мич я погледна сърдито. За първи път го виждаше сърдит. Пое си дъх. Чувстваше се едновременно виновна и натъжена. Извърна глава и се загледа през прозореца.

— Дай да забравим всичко това — каза Мич. — Нали уж дойдохме да си починем?

Докато Мич внасяше багажа, Кайе стоеше до прозореца и гледаше към улицата.

— Ергенска квартира — подметна той. — Не обръщай внимание. Разхвърляно е.

— На мен ми харесва — отвърна Кайе и прокара пръсти по перваза на прозореца. Отдавна не беше проветрявано и въздухът бе застоял, но не миришеше неприятно.

— От тази страна вони на изгорял бензин от улицата — продължи да се оправдава Мич. — От спалнята гледката е по-приятна. Там е и по-чисто.

Кайе очакваше, че апартаментът на Мич ще й се стори романтичен, че ще й помогне да научи повече неща за него. Но всичко бе подредено и прибрано, сякаш тук живееше съвсем друг човек. Тя разгледа книгите в библиотеката: наръчници по антропология и археология, няколко тънки книжки с биологична тематика, папки с научни списания и фотокопия. Никакви романи.

— Тайландският ресторант долу е доста добър — обясняваше Мич, докато отваряше кашоните.

— Не съм гладна. Тук ли работиш?

— Обикновено. Ти ще си моето вдъхновение.

— Благодаря.

— Искаш ли нещо за пиене? В хладилника има бира…

— „Будвайзер“?

Мич се ухили.

— Ще пийна една — каза Кайе. Той й кимна към хладилника. Тя излезе, а Мич се наведе да включи телевизора. Разнесе се равният глас на диктора:

— … при взрива е пострадал секретарят…

— Кайе! — извика Мич.

Тя отвори вратата на кухнята.

— Президентът… — възкликна той изплашено. — Защо?

Кайе влезе в хола и се втренчи в телевизора.

— … до момента има седем убити, между които губернаторите на Флорида, Мисисипи и Алабама, президентът, един агент на Сикрет Сървис и още две неидентифицирани тела. Сред оцелелите са губернаторите на Ню Мексико и Аризона, директорът на Работната група върху проблема с „иродовия грип“ Марк Огюстин и Франк Шоубек от Националния здравен институт. Вицепрезидентът не е бил по това време в Белия дом…

— А Кристофър? — попита Кайе.

— … все още не разполагаме с обяснение за това как е била вкарана бомбата в Белия дом. В момента Франк Сесно е пред Белия дом…

Кайе се притисна към Мич. Очите й бяха пълни със сълзи. Той я прегърна.

— А аз дори не гласувах за него! — прошепна той. И почувства, че Кайе се отпуска в прегръдката му. Притисна я още по-силно, после я вдигна и я отнесе на леглото. Беше припаднала. Тя завъртя глава като в просъница, после преглътна мъчително и отвори очи. Устата й беше пресъхнала. Опита се да го целуне, но нямаше сили.

— Каква съм глупачка!

— Защо?

— Мислех се за по-силна.

— Ти си силна.

— Обичам те — прошепна тя и отново изгуби съзнание.

Едва след като се увери, че Кайе е заспала и диша равномерно, Мич угаси лампата и се върна в хола. Сега апартаментът му изглеждаше различен. Залязващото слънце хвърляше бледи отблясъци по отсрещната стена. Той се отпусна в стария фотьойл пред телевизора.

— … губернаторът Харис обяви извънредно положение и призова Националната гвардия, но вероятно това е по решение на вицепрезидента. През работните дни полицейският час започва в седем следобед, през почивните — в пет. Забранява се събирането на големи групи хора без специалното разрешение на Кабинета за извънредно положение. Решението е в пряк отговор на инцидента в столицата и е част от широкомащабни опити да бъде овладяно положението и да…

Мич се пресегна и смени програмата.

— … е мъртъв. Президентът и петима от десетимата държавни служители, присъстващи на срещата, бяха убити тази сутрин в една от залите на Белия дом…

Мич отново натисна копчето.

— … губернаторът на Алабама Ейбрахам К. Дарзел, водач на така наречения Щатски бунт, прегърнал президента на Съединените щати точно преди експлозията. Той, а също губернаторът на Флорида и самият президент са разкъсани от взрива…