Джо Холдеман - Камуфлаж

Бащата и майката излязоха да обсъдят положението с доктора.

— Не зная какво да ви кажа — заяви доктор Фарбен. — Не открихме никакви външни признаци за травма. Изглежда в отлично здраве.

— Удар или припадък? — попита бащата.

— Възможно е. Ще го оставим няколко дни под наблюдение. Може да му се размине. Ако не стане, ще мислим какво да правим нататък.

— Не искам да го пращаме в лудница — изплака майката. — Ние ще си се грижим за него.

— Добре, но да почакаме няколко дни — настоя докторът, като я потупа успокояващо по ръката, но гледаше бащата. — Утре ще го прегледа специалист.

Настаниха го в една стая, където съществото получи възможност да наблюдава поведението на другите болни и дори се научи да използва уринатора. Химичният състав на течността, която отдели вътре, щеше да предизвика шок у всеки специалист. Сестрата забеляза, че урината му мирише на риба, но не знаеше, че това се дължи на факта, че в тялото на младежа все още имаше органи от делфин, между които и отделителен мехур.

Нощта премина мъчително за изменчивия: вътрешностите му приемаха нови форми. Външно остана непроменен. Преосмисли всичко, което бе научил за човешкото поведение, но стигна до извода, че поне засега не разполага с точен алгоритъм, за да може да общува с тези същества.

Освен това направи обстоен преглед на това, с което разполагаше. Трудно бе да се каже дали в него надделява човешкото, или делфийското, тъй като имаше поравно и от двете, както и някои останки от косатка и бяла акула. Спомените му датираха от много хиляди години, от времето, когато бе обитавал морските дълбини. Може би беше време да продължи съществуването си като човек и да опознае този нов свят.

Една двойка, излязла да подиша солен морски въздух, откри обезобразения труп в скалистия прибой. Беше покрит с цял рояк лакоми рачета. Не бе останало нищо от лицето, както и от всички меки тъкани, но по конструкцията на тялото патологът определи, че трупът е на мъж. Вероятно акула или друга голяма хищна риба бе откъснала двете му ръце. Вътрешностите му бяха изядени.

Нямаше данни за изчезнали хора — нито сред местните, нито туристи. Репортерът на вестника изказа предположение, че става въпрос за бандитско нападение и че ръцете са отрязани, за да бъдат скрити отпечатъците от пръстите. Патологът го отведе при трупа и му показа, че всъщност ръцете са били изтръгнати с огромна сила, което отхвърля предположението му. И без това журналистът не можа да изслуша обяснението докрай, защото на средата изтича навън да повърне.

В заключението си патологът отбеляза, че ако се съди по степента на трупно разложение, тялото е прекарало в морска вода не повече от дванайсет часа. От Сакраменто потвърдиха, че няма съобщения за изчезнали хора. Поредният останал без работа самоубиец. Страната гъмжеше от такива и нерядко те се хвърляха в океана, та мъките им да свършат.

През следващите два дни трима невролози изследваха Джими и си тръгнаха объркани и обезсърчени. Симптомите му донякъде наподобяваха тези при удар, както и на пълна амнезия вследствие на черепно-мозъчна травма, за което обаче нямаше никакви външни признаци. Възможно бе да става въпрос за тумор в мозъка, но родителите отказаха да разрешат рентгеново изследване. Изменчивият извади късмет, защото онова, което се намираше в главата му, наподобяваше по-скоро мозък на делфин, отколкото на човек, а в тялото му имаше различни части, които бяха изградени от кристали и дори метал.

Психиатърът, който прекара няколко часа с Джими, също не можа да изтръгне от него нищо, което да му е от полза. Ответните реакции на изследвания към вербалния тест бяха много интересни: той повтаряше като папагал всяка дума, имитираше дори немския акцент на доктора. В други случаи психиатърът вероятно щеше да диагностицира поведението на младежа като пасивно-агресивно, но той обясни на родителите, че по някаква неясна причина синът им се е върнал в развитието си до съвсем инфантилен стадий. След това предложи момчето да бъде откарано в някоя психиатрична болница, където разполагат с възможности за съвременно лечение.

Майката продължи да настоява синът й да остане у дома, но все пак се съгласи да опитат лечение с треска, като инжектират на Джими кръв на пациент с третична малария. Джими прекара няколко дни в щастливо безгрижие, телесната му температура не се промени и с десета от градуса — тялото на изменчивия погълна маларийните бацили заедно с другата болнична храна. След седмица безплодно наблюдение го изписаха.