Джо Холдеман: Камуфлаж

Градът бе празнично украсен с коледни светлини. Съществото забеляза, че всички хора на улицата са загърнали телата си с дрехи. То също би могло да оформи дрехи или да убие някой от тях, за да си набави облекло, стига да попаднеше на подходящ размер. Но не му остана време да го направи.

Петима младежи се появиха от една закусвалня, бяха си взели сандвичи. Смееха се високо, но като го видяха, спряха и млъкнаха.

— Джими? — попита едно хубаво момиче. — Какво е станало?

— Ей, Джим — обади се момчето до нея. — Не е ли малко хладно да ходиш така?

Приближиха се към него. Съществото ги наблюдаваше спокойно, осъзнаваше, че може лесно да ги убие. Но не беше необходимо. Те продължиха да вдигат шум.

— Нещо не е наред — подметна най-големият от групата. — Джим, какво е станало?

— Следобед излезе с дъската за сърф — рече хубавото момиче и погледна към пътя. — Не му виждам колата.

Съществото не знаеше езика, на който говореха, но знаеше как общуват помежду си китовете. Опита се да повтори звука, който издаваха младежите.

— Жим.

— Божичко! — възкликна момичето. — Може да си е ударил главата! — Приближи се и посегна към лицето му. Съществото оттласна ръцете й.

— Ой! Божичко, Джим. — Тя се улови за ръката: той едва не я бе счупил.

— Оу… Бошко — повтори съществото и се помъчи да копира изражението й.

Едно от момчетата дръпна момичето назад.

— Полудял е. Пази се от него.

— Полицай! — извика другото момиче. — Полицай Шърман!

Едър мъж със синя униформа пресече забързано улицата.

— Джим Бери? Какво ти става, момче?

— Той ме удари — оплака се хубавото момиче. — И се държи като побъркан.

— Божичко, Джим — повтори този път съвсем правилно съществото.

— Къде са ти дрехите, приятел? — попита Шърман и посегна да разкопчае кобура си.

Изменчивият осъзна, че е попаднал в сложна и опасна ситуация. Вече знаеше, че това са обществени същества и че очевидно комуникират помежду си. Най-добре беше да се научи по-бързо как става.

— Къде са ти дрехите, приятел? — произнесе той с нисък, басов глас.

— Може да си е ударил главата, докато е сърфирал — обясни момичето, още стискаше наранената си ръка. — Полицай, знаете, че не е лошо момче.

— Чудя се дали да го отведа вкъщи, или в болницата — промърмори униформеният.

— В болницата — повтори изменчивият.

— Май това ще е най-добре — каза полицаят.

— Най-добре — повтори изменчивият и когато полицаят го докосна по лакътя, се сдържа и не го уби.

Ето как стана: „Посейдон Проджектс“ получи договор от компания „Морски свят“ — фалшива компания, създадена по идея и с пари на Джек Халибъртън — да извади от морското дъно реликва от епохата на Испано-американската война, по-точно потънал кораб в околностите на Самоа. Но веднага щом докараха снаряжението на място, получиха спешно предложение от флота на САЩ — в падината Тонга имало потънала ядрена подводница и флотът не можел да я извади толкова бързо, колкото „Посейдон“. Възможно било на борда все още да има оцелели. Последните петстотин мили изминаха с максимална скорост.

Разбира се, Джек Халибъртън знаеше, че подводницата е разхерметизирана и че няма никакъв шанс за оцелели. Но по такъв начин Ръсел Сътън получи възможност да проучи падината Тонга необезпокояван от никого. Още с пристигането той направи рутинен сонорен сондаж на дълбочините и откри тайнствения предмет недалеч от подводницата.

Към работата им естествено имаше значителен интерес от страна на пресата — заради популярността, която Сътън си бе спечелил с изваждането на „Титаник“. Спасяването на подводницата се представяше като хуманен и патриотичен акт. В цялата тази суматоха никой не обърна внимание на изявлението на Сътън, че са открили стар потънал кораб и предявяват права за изваждането му.

Гледката на изплаващата подводница, обвързана с въжета и прикачена към огромни оранжеви балони, бе наистина впечатляваща. Камерите заснеха всички подробности по отварянето на подводницата и изваждането на тленните останки, които бяха положени в поцинковани ковчези и приготвени за изпращане в Щатите.

След това новинарските екипи се ометоха и започна истинската работа.

Облякоха му бяла болнична туника и го отведоха в стаята за прегледи. Изменчивият продължи да се придържа към безопасното поведение на сляпо повторение с докторите, сестрите и мъжа и жената, които бяха бащата и майката на истинския Джими, и дори изкопира сълзите на майката.