Филип Дик - Бог на гнева

Той събра чиповете и Тибор забеляза, че малката купчинка пред свещеника ставаше все по-голяма: непрекъснато печелеше.

— Мога ли да се включа? — попита Тибор.

Играчите се спогледаха съвсем бегло, сякаш не обръщаха внимание на присъствието му, камо ли на молбата му.

— Един долар в сребърни монети за чипове — отговори Пит и метна един чип върху масата. — Толкова дължиш на банката. Имаш ли долар? Но не на хартийка.

Свещеникът се обади с благ глас:

— Покажи на Тибор, че не говориш празни приказки, Пит. Покажи му арсенала си.

— Затова хората знаят, че никога не блъфирам — каза Пит. Той бръкна в дълбокия си джоб и извади фишек с монети.

— Охо — възкликна Тибор.

— Никога не губя на двайсет и едно — продължи Пит. — Просто удвоявам залозите.

Той разгъна единия край на фишека, за да покаже на Тибор, че под кафявата хартия наистина имаше сребърни монети: истински пари от добрите стари времена.

— Сигурен ли си, че искаш да играеш? — попита Люрайн Рей и погледна Тибор изпод повдигнатите си вежди. — Знаеш ли как се играе?

Тибор носеше в джоба си първата трета от аванса на Служителите на Гнева за стенописа. Не беше похарчил нито цент — в случай че в някакъв ужасен бъдещ момент, когато си уреждаха сметките, се наложеше да го върне. Сега обаче извади шест сребърни монети от двайсет и пет цента и ги показа върху дланта на десния си ръчен екстензор. След което, докато придвижваше каручката си по-близо до масата, Пит Сендс отброи червени и сини чипове за неговия долар и половина. Вече бяха четворка, което означаваше, че играта ще стане по-интересна.

По-късно вечерта, след като хубавицата Люрайн Рей и Тибор Макмастърс си тръгнаха — тя пеша, а той в своята каручка, — Пит Сендс се реши да обсъди видението си с доктор Абернати.

Доктор Абернати го смъмри.

— Ако продължаваш да получаваш видения, ще се наложи да те посъветвам да не влизаш в църквата.

— Ще ме лишиш от най-голямото причастие?

Пит не можеше да повярва. Нисичкият, закръглен свещеник с червено лице вероятно отново бе временно изпаднал — напълно нормално за него — в мрачно настроение.

— Ами щом имаш видения, значи не се нуждаеш от посредничеството на свещеник и спасението на причастието.

— Може би искаш да узнаеш какво той… — започна Пит.

— Неговата поява — прекъсна го доктор Абернати — не е топография, която бих се заел да обсъждам, все едно си видял някаква рядка пеперуда.

— Тогава искам да се изповядам — настоя Пит. — Веднага. Той коленичи, стиснал ръце, и зачака.

— Не съм облечен както подобава.

— Облечи се.

Доктор Абернати въздъхна, излезе и много скоро се върна в нужното бяло расо. Издърпа един стол и седна с гръб към Пит. След това се прекръсти и промълви съвсем тихо:

— Нека Твоите уши чуят скромната изповед на този Твой слуга, който е съгрешил и иска да се завърне в лоното на Твоето щедро милосърдие.

— Ето как изглеждаше Той… — подхвана Пит.

Доктор Абернати го прекъсна, този път с по-категоричен молитвен тон:

— Тъй като този Твой слуга, възгордян от тщеславие, си е въобразил в жалкото си невежество, че е имал пряк достъп до Твоето божествено присъствие, причина за което е някакъв химически и магически процес, лишен от освещаване…

— Той винаги е там — добави Пит.

— При изповед — отново го прекъсна доктор Абернати — не излагай деянията на други, дори Неговите.

— Най-смирено изповядвам — започна Пит, — че съзнателно поех хапчета от съмнително естество с намерението да превъзмогна обичайната реалност и да надникна в абсолютната, с което сторих грях. Изповядвам всичко това с цялата си откровеност. Аз повярвах и продължавам да вярвам в истинността на моето видение и че наистина зърнах Него, а ако греша, то аз Го моля да ми прости, но ако е бил Той, значи Той е пожелал…

— От прах си направен ти — прекъсна го доктор Абернати. — О, човече, колко си дребен. Боже Господи, разтвори сърцето на този видиотен глупак за Твоята премъдрост, според която никой човек не може да Те лицезре и да описва Твоя образ и Твоето битие.

— Изповядвам освен това — продължи Пит, — че винаги съм изпитвал и продължавам да изпитвам възмущение, когато ми се казва да се въздържам от личното си търсене на Бога, и вярвам, че един отделен човек може да се стреми сам да Го открие. Без посредничеството на свещеника, причастието и църквата. Изповядвам смирено това свое убеждение и макар да знам, че е греховно, продължавам да го отстоявам.