Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Когато Рачнер Тракт научи, че Смит се е върнала в сградата, с всички сили забърза към съвместния команден пулт. Проклет да бъда, ако позволя да покажат моя шифър на местния клон или полиция. Отделните оперативни действия даваха резултат. Имаше важна информация за шефа си.

По пътя се сблъска с излизащия Хрункнер Юнърбай. Старият сержант бе изгубил обичайното си педантично изражение. Вървеше несигурно по коридора, а през лявата страна на главата му се беше появила издължена, сълзяща подутина.

— Добре ли си? — махна на сержанта Тракт.

Но Юнърбай го подмина, без да обръща внимание на Рачнер, както обезглавен осперч щеше да пренебрегне фермер. Тракт понечи да последва сержанта, но се сети, че положението не търпи отлагане и влезе в съвместния команден пост.

Стаята бе тиха като убежище… или гробище. Служителите и аналитиците бяха замръзнали. Докато Ричнер се приближаваше към генерала, обичайната работна глъчка се възобнови, но с някакъв странен нюанс на самоосъзнаване.

Смит преглеждаше един от оперативните дневници, но го прелистваше толкова припряно, че едва ли успяваше да прочете страниците. Махна му да седне до нея.

— Ъндървил е открила улики за участие на местните, но все още не разполагаме с никакви убедителни доказателства — тонът й беше обичаен. Не признаваше или отричаше изумлението в отминалата преди миг тишина. — Имаш ли новини? Някаква реакция от страна на „приятелите“ ни Сродници?

— Много реакции, шефе. Дори първоначалните данни са любопитни. Около час след като се разнесе слухът за отвличането, Сродниците са пришпорили яко пропагандата — с особен акцент на влошаващото се положение на хората. Плюят срещу всяващото страх „убийство в Мрака“, но по-разпалено от обикновено. Казват, че похищението е отчаяна постъпка на свестни хора, които осъзнават, че управлението на Съглашението е преминало в ръцете на елементи, които не признават традициите…

Атмосферата отново стана спокойна. Виктъри Смит каза малко остро:

— Да, знам какви ги дрънкат. Точно така смятах, че ще реагират при новината за отвличането.

Може би трябваше да започне с голямата новина.

— Да, мадам, въпреки че реакцията им дойде доста прибързано. Нашите обичайни източници не са чули нищо по-рано, но сега — ами, очертава се версията, че похищението е признак за установяване на окончателен контрол върху Сродниците от фракцията Крайни мерки. Всъщност, поне петима от Върлите са екзекутирани вчера, „умерени“ като Крингтрам и Сангст и — уви! — неангажирани като Друби. Оцелелите са умни и още по-склонни към поемане на риск от преди…

Смит смаяно се приведе напред:

— Разбирам…

— Научихме го преди половин час, мадам. Дадох фактите на всички аналитици в тази област. Не откриваме връзка с военни действия.

За първи път Тракт явно спечели цялото й внимание.

— Звучи логично. Ние сме много далеч от мисълта, че една война ще бъде изгодна.

— Точно така, шефе. Няма да има война, не веднага. Великата стратегия на Сродниците все още се свежда до разрушаване на развития свят, колкото е възможно по-рано преди Периода на мрак, а после да се избият всички, останали будни… Мадам, разполагаме и с други, по-несигурни сведения. Слухове, с изключение на един, за когото един от моите агенти под прикритие загина, за да ги получи. Явно сега Педуре е начело на Контраразузнаването на Сродниците. Помните Педуре. Мислехме, че е нискоквалифициран оперативен работник. Очевидно е много по-умна и ръцете й са изцапани с повече кръв, отколкото предполагахме. Може би е първата от новите Върли… Във всеки случай тя ги е убедила, че вие и най-вече Шерканер Ъндърхил сте ключът към стратегическите успехи на Съглашението. Но вашето убийство може да се организира изключително трудно, а и вие сте осигурила почти същата защита на вашия съпруг. Отвличането на децата ви обаче отваря в…

Ръцете на генерала забарабаниха нервно по плота.

— Продължи, майор.

Да се престорим, че говорим за нечии други деца.

— Шефе, Шерканер Ъндърхил доста често споделяше по радиото чувствата си, повтаряше колко цени всяко дете. Искам да кажа, че тази Педуре е сметнала, че похищението на децата ви ще й донесе редица предимства. В най-добрия случай тя се надява да изведе децата извън Съглашението и после спокойно да си играе с вас и вашия съпруг в течение… може би на години. Не може да си представи, че ще продължите сегашната си работа с такъв вътрешен конфликт.