Сергей Лукяненко - Сумрачен патрул

— Та той вече е пил човешка кръв — казах аз. — Със сигурност. Щом е постъпил в Дневния патрул.

— Той е станал Висш вампир — изрече Хесер. — Най-младият Висш вампир в Европа. Ако преведем това в нашите мерки, той е…

— Второ-трето равнище на Силата — прошепнах аз. — Пет-шест погубени живота.

Костя, Костя… Тогава аз бях млад и неопитен Светъл маг. Изобщо не успявах да си създам приятелства в Патрула, а отношенията ми със старите ми приятели стремително се късаха… Различни и хора не могат да дружат… И изведнъж се оказа, че моите съседи във входа са Тъмни Различни. Семейство вампири. Майка и баща вампири, инициирали и детенцето. Наистина, нищо нередно. Никакъв нощен лов, никакво настояване за лицензи, спазване на закона и пиене на свинска и донорска кръв. И аз, глупакът, се отпуснах. Сприятелих се с тях. Дори им ходех на гости. Даже ги канех на гости! Те ядяха храната, която съм сготвил, и я хвалеха… а аз, глупакът, не разбирах, че човешката храна е безвкусна за тях, че ги измъчва древен, вечен глад. Малкото вампирче дори беше решило, че ще стане биолог и ще открие как се лекува вампиризмът…

После за първи път убих вампир.

След това Костя отиде в Дневния патрул. Не знам дали е завършил биологическия факултет, но със сигурност се е избавил от детските си илюзии…

И е започнал да получава лицензи за убийства. За три години да се издигне до равнището на Висш вампир? Трябва да са му помогнали. Сигурно са използвали всичките възможности на Дневния патрул, за да може доброто момче Костя отново и отново да получава правото да забива зъби в човешка шия…

И аз дори се досещах кой му е помогнал.

— Как мислиш, Антоне — каза Хесер, — кого трябва да назнача за следовател от наша страна в тази ситуация?

Извадих телефона от джоба си и набрах номера на Светлана.

В нашата професия рядко се налага да се работи под прикритие.

Първо, трябва напълно да замаскираш своята природа на Различен, така че да не те издава нито аурата ти, нито потоците Сила, нито бурите в Сумрака. И тук сметката е проста — ако си маг пето равнище, няма да те усетят по-слабите магове — от шесто и седмо равнище. Ако си маг от първо равнище, си скрит за маговете от второ равнище и по-слабите от тях. А ако си маг извън категория… е, тогава можеш да се надяваш, че няма да те разкрие никой.

Самият Хесер ме маскира. Веднага след разговора ми със Светлана — кратък, но тягостен. Не, не се скарахме. Тя просто много се разстрои.

Второ — трябва ти легенда. Най-лесно е да си осигуриш легенда с магически методи — непознати хора с готовност те сочат за брат, сват или приятел от казармата, с когото сте се самоотлъчвали и пиянствали заедно. Но всяко магическо прикритие оставя следи, забележими за повече или по-малко силен Различен.

Затова моята легенда нямаше нищо общо с магии. Хесер ми връчи ключовете от апартамент в „Асол“ — сто и петдесет квадрата, на осмия етаж. Апартаментът се водеше моя собственост и беше купен преди половин година. Когато се опулих, Хесер поясни, че документите са оформени тази сутрин, но със задна дата. Срещу много големи пари. И че по-късно ще се наложи да върна апартамента.

Ключа от БМВ-то получих просто като допълнение. Колата не беше от най-новите и най-луксозните, но нали и апартаментът ми беше малък.

После в кабинета дойде шивач — тъжен, стар евреин, Различен седмо равнище. Той ми взе мерките и обеща, че привечер костюмът ми ще бъде готов и „това момче ще заприлича на човек“. Хесер беше крайно вежлив с шивача, лично той му отвори вратата, после го съпроводи в приемната, а на прощаване плахо го попита какво става с неговото „палтенце“. Шивачът го увери, че няма за какво да се притеснява и когато настъпят студовете, палтото, достойно за Пресветлия Хесер, ще бъде готово.

След тези думи не се зарадвах особено на разрешението да оставя костюма за себе си. Очевидно шивачът не шиеше за половин ден истинските, монументални произведения.

С вратовръзките ме снабди самият Хесер. Дори ме научи да правя модерен възел. След което ми връчи тесте талони, даде ми адреса на един магазин и ми нареди да си купя всичко останало за съответния стандарт — включително бельо, носни кърпички и чорапи. За консултант ми беше предложен Игнат — нашият маг, когото в Дневния патрул биха нарекли инкуб. Или сукуб — това му беше почти все едно.

Разходката по бутиците, в които Игнат се чувстваше в свои води, ме развесели. А виж, посещението във фризьорския салон, по-точно „Салонът за красота“, ме измъчи максимално. Оглеждаха ме подред две жени и някакъв момък, който трябваше да мине за обратен, макар че не беше такъв. Всички въздишаха продължително и изказваха не особено ласкави пожелания по адрес на моя фризьор. Ако се сбъднеха, то на фризьора му предстоеше до края на живота си да стриже вълна от плешиви овни. При това, кой знае защо, в Таджикистан. Очевидно, това беше най-страшното фризьорско проклятие… чак реших след изпълнението на задачата да надникна във фризьорския салон втора категория, където се подстригвах през последната година, и да видя дали не са закачили над главата на човека някое инферно.