Сергей Лукяненко - Сумрачен патрул

— Адресът на Инквизицията! — възкликнах аз в миг на прозрение.

— Ето сега вече си прав. Ти би ли успял да изпратиш писмо на Инквизицията?

Не отговорих. Бях поставен на място. Та нали Хесер ми беше казал в прав текст за писмото до Инквизицията!

— От нашия Патрул само аз знам адреса им. В Дневния патрул, предполагам, само Завулон. Какво следва от това, Городецки?

— Че писмото сте го изпратили вие. Или Завулон.

Хесер само изсумтя.

— А в Инквизицията много ли са напрегнати?

— „Напрегнати“ не е точната дума. Сам по себе си опитът за търгуване с инициирания не ги вълнува. Обичайната работа на Патрулите е да открият нарушителя, да го накажат, да запушат канала, от който изтича информация. Още повече, че и ние, и Тъмните сме еднакво възмутени от случилото се… Но писмото до Инквизицията е друго нещо. Те не са много, нали разбираш. Ако някоя от страните нарушава Договора, Инквизицията застава на другата страна и по този начин запазва равновесието. Това… дисциплинира всички ни. Но да допуснем, че в лоното на единия от патрулите назрява план за постигането на окончателна победа. Група бойни магове с общи усилия е способна за една нощ да отстрани всички Инквизитори — разбира се, в случай че знаят всичко за Инквизицията. Кой служи в нея, къде живеят, къде съхраняват документите…

— Писмото е пристигнало в главния им офис? — уточних аз.

— Да. И като се има предвид, че след шест часа офисът вече беше изпразнен, а в сградата избухна пожар — именно там Инквизицията е пазила всичките си архиви. Това дори и аз не знаех със сигурност. Накратко, изпращайки писмото на Инквизицията, човекът… или Различният… е хвърлил ръкавица в лицето им. Сега Инквизицията ще го преследва. Официалната версия ще бъде „заради нарушаване на секретността и опит за иницииране на човек“. А в действителност — от страх за собствената си кожа.

— Никога не съм мислил, че им е присъщо да се боят за себе си — казах аз.

Хесер кимна:

— Присъщо им е, и още как, Антоне. Ето ти информация за размисъл: защо в Инквизицията няма предатели? Към тях се присъединяват и Тъмни, и Светли. Минават курс на обучение. А после Тъмните наказват жестоко Тъмни, Светлите — Светли, ако нарушат Договора.

— Особен вид характери — предположих аз. — Такива Различни подбират.

— И никога не грешат? — попита скептично Хесер. — Не може да бъде. Но в историята не е регистриран нито един случай на нарушаване на Договора от Инквизитор…

— Очевидно прекалено добре разбират последствията от нарушаването на Договора… Един Инквизитор в Прага каза: „Нас ни движи ужасът.“

Хесер се намръщи:

— Витезслав… той обича красивото… Добре, не си затормозявай главата с това. Ситуацията е проста — съществува Различен, който или нарушава Договора, или издевателства над Патрулите и Инквизицията. Инквизицията ще проведе свое собствено разследване, Тъмните — също. Искат сътрудник и от нас.

— Може ли да попитам защо именно аз?

Хесер разпери ръце:

— По ред причини. Първо — най-вероятно в хода на разследването предстои сблъсък с вампири. А ти си нашият специалист по нисши Тъмни.

Не, като че ли не ми се подиграваше…

— Второ — продължи Хесер, като по немски маниер изправяше един по един стиснатите в юмрук пръсти. — За официални следователи от Инквизицията са назначени твои познати. Витезслав и Едгар.

— Едгар е в Москва? — учудих се аз. Не може да се каже, че Тъмният маг, присъединил се преди три години към Инквизицията, ми беше симпатичен. Но… но може да се каже, че не ми беше неприятен.

— В Москва е. Преди четири месеца завърши курса си на обучение и долетя при нас. Понеже заради работата ще ти се наложи да контактуваш с Инквизиторите, всеки личен контакт е полезен.

— Контактите ми с тях не бяха особено приятни — напомних аз.

— Да съм ти обещавал тайландски масаж по време на работа? — попита заядливо Хесер. — Третата причина, поради която искам да възложа тази задача именно на теб… — той замълча.

Аз чаках.

— Разследването от страна на Тъмните също ще се води от твой стар познат.

Хесер вече можеше и да не казва името, но продължи:

— Константин. Млад вампир… твоят бивш съсед. Спомням си, че имахте добри отношения.

— Да, разбира се — изрекох аз с горчивина. — Докато още беше дете, пиеше само свинска кръв и мечтаеше да се избави от „проклятието“… Докато не разбра, че неговият приятел, Светлият маг, изпепелява себеподобните му.

— Такъв е животът — констатира Хесер.